/КРОСС/ Задължителната квалификация на учителите, която според новия училищен закон те трябва ежегодно да повишават, е под въпрос, тъй като няма обезпечени достатъчно средства за целта. За това алармираха синдикати по повод на новите учебни програми за 2-ри, 6-и и 8-и клас, по които в момента текат обществени дискусии и прилагането на които ще зависи именно от знанията на преподавателите. Нуждата от повече умения, най-вече управленски, ще се усеща все по-силно и при директорите, които са позиционирани като мениджъри според новите текстове, пише "Сега".

Според закона, който ще влезе в сила на 1 август, педагогическите специалисти са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си, за да подобрят качеството на работата и резултатите на учениците си. За целта ще трябва да минават през обучения в специализирани обслужващи звена, висши училища, научни или обучителни организации, които да доказват с документ. Повишаването на квалификацията ще се измерва чрез система от квалификационни кредити, която тепърва ще се разпише в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Най-общо учителите трябва да са изкарали поне 48 академични часа обучения за 4 години, или да имат по 12 квалификационни кредита за година. Никъде в закона обаче не пише кой ще плаща задължителната квалификация, от която на практика зависи прилагането на новите промени в средното образование. Единственият текст, който намеква за някаква отговорност, гласи, че директорите на училища, детски градини и центрове за подкрепа "са длъжни да осигуряват необходимите условия" за повишаване на квалификацията. Не е ясно обаче откъде те ще вземат средства за това, освен от традиционните 0.8% от издръжката на училищата, които по принцип се заделят за квалификация.

"Средствата за въпросната квалификация не са обезпечени, както и за редица други промени в закона. За всички тях са нужни около 900 хил. лв.", изчислява Юлиан Петров, председател на синдикат Образование към КТ Подкрепа". По думите му по-високата квалификация следва да върви и с по-високо заплащане, за да бъдат мотивирани учителите. Според него средствата за квалификация на преподавателите, които се очаква да дойдат по линия на европрограма "Наука и образование", няма да са достатъчно за всички учители, освен това става дума за различни видове квалификации.

За проблема с липсата на средства за квалификация намекна скоро и новият зам. образователен министър Диян Стаматов. На среща с директори на детски градини той апелира ръководителите им да "пестят средства за квалификация, за да може да бъдат ползвани за обучения" по новите образователни стандарти и по останалите ключови моменти в новия закон.

ДЕФИЦИТ

Почти 1/2 от директорите на училища у нас нямат управленски опит. Всеки втори учител пък не притежава квалификационна степен. Това са част от изводите от проучване на доцентите от УНСС Евгения Пенкова и Александър Вълков. Изследването от 2013 г. показва, че преобладаващата част от директорите имат високо образователно равнище - 81.2% от тях са с висше хуманитарно образование, а 15% - с висше техническо и икономическо образование. Близо половината са старши учители. Всеки трети директор има 2-ра квалификационна степен, а само 5.8% притежават 1-ва квалификационна степен. Тези с допълнителна квалификация обаче са доста по-малко. В областите организация и управление, икономика и финанси допълнителна квалификация имат 57.9% от анкетираните директори, като най-голям е делът на тези, притежаващи допълнителна подготовка по организация и управление (43.5%). Близо 45% от тях обаче нямат никаква допълнителна управленска квалификация.

"Квалификационната" картина при учителите също не е много обнадеждаваща. Според изследването 5.3% от преподавателите са с първа квалификационна степен, а 14.5% - с втора. Малко повече са учителите с началните квалификационни степени - четвърта и пета степен - 24.6%. Всеки втори (52%) от анкетираните преподаватели обаче не притежава квалификационна степен. Преобладаващата част са с длъжностна степен старши учител - 76.3% , а 5.7% са главни учители. Делът на младшите учители е 5.3%, а на учителите - 15.8%.