Две впечатляващи и две интересни кандидатури за членове на КЗК
Секция: Анализи
07 Март 2016 12:13
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Две впечатляващи и две интересни кандидатури за членове на КЗК

/КРОСС/ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е един от основните регулаторни органи като може смело да се каже - и един от важните правоохранителни в България, а и във всяка цивилизована държава. КЗК следи за основните нарушения срещу конкуренцията, т.е. следи да е стабилна основата на пазарната икономика. В допълнение, КЗК в България има и още по-големи правомощия - тя правораздава като първа инстанция по споровете за обществени поръчки и концесии, като именно на тази инстанция се събират основните доказателства.

От самото си създаване КЗК беше притискана от изпълнителната власт и силните на деня да изпълнява поръчките им. По този начин комисията беше поставена в невъзможност да има предписваната й от закона независимост. А и за каква независимост може да става въпрос, когато с промяна на закона можеха да се направят персонални промени във въпросния "независим" регулаторен орган. Странно е например, че в бедна България, като се извадят данъци, акцизи и пр., цените на някои видове стоки са едни от най-високите в ЕС, който уж е общ пазар. Новият екип на КЗК би следвало да обясни подобни странности. В интерес на истината следва да се отбележи, че винаги досега българската КЗК е поддържала добри позиции в Главна дирекция "конкуренция" на ЕК.

Съобразно едновременна оценка на няколко фактора - университетите, които са завършили, езиците, които владеят, административния опит на ръководна позиция (особено за председателя и зам.-председателя), характера на работата им и изявите им, може да се обобщи, че сред кандидатите за членове на КЗК има 4 силни и сериозни кандидатури.

ГЕРБ предложиха за председател на КЗК една наистина впечатляваща кандидатура - на бившия главен секретар на Министерския съвет в първия кабинет "Борисов" - Росен Желязков. Той е завършил 9-то ЕСПУ с преподаване на френски и испански език. След това е приет право в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", който завършва с отличен успех.

Владее английски, френски и испански.

Има впечатляващо богат административен опит и във всички структури, в които е работил, е оценяван като превъзходен администратор. Още докато следва, започва работа в районното кметство "Средец". Там е секретар и и.д. кметски наместник (1995 г.). После, става за 4 г. адвокат. Следват 2 г. като зам.-кмет на район "Лозенец". Отново 4 г. адвокатстване, за да се завърне към местната власт - но вече в Столична община. Заема високи административни позиции - секретар на Столичната община и Главен секретар на Министерския съвет. Докато е бил адвокат Росен Желязков се ползва с отлично реноме в гилдията. Административните длъжности, които е заемал, а и работата му като адвокат, му дават богат опит в сферата на обществените поръчки, които са едно от двете основни направления на дейност на КЗК.

Патриотичният фронт предлага една много силна кандидатура - на Димитър Кюмюрджиев - за зам.-председател на КЗК. Сега той е зам.-министър на отбраната. Димитър Кюмюрджиев е завършил английска езикова гимназия в родния си град Бургас. През 1984 г. завършва Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски" От 1997 до 2003 г. е член на КЗК. През периода 1999-2003 г. е член на основния екип на Република България за преговори по присъединяване на страната към Европейския съюз като ръководител на работна група "Политика на конкуренцията". През 2002 г. е ръководител на междуведомствената група към МС за изработване на Закона за държавните помощи. От 1995 г. до 2000 г. е представител на Република България към Групата срещу корупцията на Съвета на Европа. От 2010 г. е адвокат и като такъв е представлявал страната по множество преписки и дела в Европейската комисия и Общия съд на ЕС в Люксембург. От 2002 г. е хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" - в началото по "Право на конкуренция", а от 2012 г. по "Държавни помощи и Регламенти на ЕС". Димитър Кюмюрджиев има множество научни публикации по проблемите на конкуренцията и прилагането на правилата на държавната помощ. През 2005 г. в съавторство с Петьо Славов издават монографията "Защита на конкуренцията и държавни помощи". Специализирал е право на конкуренцията, конкурентна политика и индустриална собственост в Световната банка - Вашингтон, в Токио, в Европейската комисия - в Брюксел и в Лондон.

Депутати от парламентарната група на "Български демократичен център", номинираха юриста Стамен Гърбелов, магистър по право на Европейския съюз от университета "Карлос III" в Мадрид. Професионалната му кариера започва в КЗК през 2008 г., където в момента е директор на дирекция "Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне". Да си директор на дирекция в КЗК предполага наличие на специализирани знания, което е сериозно предимство. За съжаление има случаи, когато КЗК се въздържа да установява някои случаи на нелоялна конкуренция. Но това зависи преди всичко не от директорите на дирекции, а от комисарите.

ДПС предлага за член на КЗК бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Преподавател е в Катедра по конституционноправни науки на ЮФ на Софийския университет. Член на ЦИК (1995 - 2006). Секретар по правни въпроси на Президента на Републиката (2001 - 2006). Съдия в Конституционния съд (2006-2015). Изложеното сочи отлични характеристики като юрист и като администратор. Недостатък е липсата на специализиран опит по дейностите, с които се занимава КЗК.

Вероятно и другите предложени кандидати си имат своите качества, които ще бъдат изтъкнати и доказани пред депутатите.

Интересно ще е дали изборите на членове на КЗК отново ще се развият по добре познатия сценарий като "политически сделки" или пък най-после парламентът ще се постарае, след истинско състезание, да избере читави членове на КЗК, които да могат да изпълняват изключително важните задачи на регулатора. Всъщност в тези случаи се вижда на кого му дреме за държавата му или мисли само за себе си.

Източник: Правен свят