/КРОСС/ Два призива се отправиха чрез медиите към обществото в почивните дни. Единият бе само „за републиката", а вторият на екс-президента Първанов за „президентската република".

Първият призив е само едно доказателство, че марихуаната не е чак толкова лека дрога. Вреди си марихуаната, както всички останали дроги, особено на главния мозък.

Вторият призив заслужава по- сериозно внимание. Харесва ли ни, или не ни харесва г-н Първанов, но факт е, че „президентската република" е най-добрата форма за управление на нашата държава и народ.

Преимуществата са от различен порядък. На първо място - история и народна политическа култура. През последните 14 века, с изключения от по 5-6 години през XIX-XX век, България е управлявана от канове, царе, императори, султани. Българският народ е свикнал един човек от екипа да взема отговорните решения, засягащи неговото развитие. Неслучайно „парламентарната република" у нас се изражда в „премиерска република".

На второ място - по тези географски ширини плуралистичният политически живот се изражда в създаването на стотици партии (у нас днес те са 400, а в парламента сами или в коалиции са влезли 41 партии).

Това не означава богатство на идеи, както твърдят някои. Толкова много идеи няма дори куче, пълно с бълхи. Означава, че има поне 5-6 хиляди мераклии за парче пица от държавния бюджет. А за някои достигане на заветния 1%. Тогава ние, данъкоплатците, почваме да им плащаме - по 11 лв. на глас. Един процент е 40 хиляди гласа. Това значи 440 хил. лв. годишно за велики политически мислители от типа на Татяна и Витко. Да живее републиката.

Но това не е всичко. При парламентарна република електоралното пространство така се накъсва, че нито една партия не може да спечели пълно болшинство. Не може дори и с две, не може днес у нас дори с три. Трябват ни днес четири партии и поне 5-6 „независими и национално отговорни" депутати. При това една от „партиите" всъщност е блок от пет формации, чиито лидери в тъмна нощ и ако няма наблизо свидетели, биха си прегризали гърлата.

Ясно е, че в такива коалиционни правителства нито една партия не би могла да изпълни в пълнота всичко, което е обещала на избирателите си. Дори и да има ресурсите да го направи. Трябва да се откаже от много неща, защото коалиционните партньори не са съгласни. Те пък трябва да правят неща, с които не са съгласни. Резултат - забавено развитие, ако въобще има развитие. За дългосрочни стратегии - за 30-50 години напред, е дори немислимо да се планира.

Всичко това изчезва при форма на управление „президентска република". Политическите партии от 400 остават четири-пет. Особено и ако се махне и привилегията да плащаме по 11 лв. на глас на всеки лешпер, получил един процент. И ако се поправи избирателният закон, победителят в изборите да получава 50 депутати бонус - за да не става жертва на рекет на разни реформаторски блокчета.

Много други са и останалите бонуси на президентската република. Ако беше нещо лошо, в САЩ, Франция и Русия* щяха да я забранят. И нямаше да бъдат проспериращи държави.
Затова да живее Републиката. Президентската.

*Б.р. Франция и Русия са полупрезидентски републики, в които президентът, избран с пряк вот и премиерът, гласуван от парламента, си поделят управленските функции в държавата. Класическа президентска република са САЩ, където президентът е и начело на правителството, тоест изпълнява и функциите на министър-председател.

Проф. Божидар Димитров
„Епицентър"