/КРОСС/ Държавата обича да работи на принципа: Сменяме човека, замазваме проблема и продължаваме. Особено, когато има реакции, натрупани проблеми, неудобни истини. Само преди дни тихомълком, с лаконичното „поради неизпълнение на служебни задължения" бе сменен изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките. Така бе освободен инж. Николай Николов, а поста поема инж. Ваньо Славеев.

След броени дни стартира активният сезон на мерките, които трябва да поддържат всичките полигони за борба с градушките по 200 площадки из страната. При огромните проблеми, натрупани в сектора, те няма да проработят с една смяна на директора, пък било то и на върха на системата.
Земеделското министерство, където е ресорът за борба с градушките, знае от години каква лавина от проблеми има тук, а предпочита да мълчи какво не е изпълнил, къде е проявил безотговорност и какво оставя след себе си бившия вече директор. В същото време, щом идва наследник на поста, изрично трябва да се огласи какво наследява той и какви са най-неотложните действия, които трябва да изпълни, при това в ясно обозрим срок. Нито едно от тези две действия не видяхме да са извършени. С това остават поне две сериозни съмнения. Или има разчистване на неудобни, или има договорка да се жертва главата, за да се спаси системата от пълен разпад и хаос.
Повече от нормално е да се знае каква е готовността на тази стратегическа система като част от Министерството на земеделието и храните, за да се обезпечи безопасността срещу природното бедствие на реколти по земеделските масиви. Свидетели сме, че опустошителните градушки стават все по-необичайни като период в годината и все по-сериозни са щетите, които те оставят след себе си. Само за броени дни от края на февруари тази година видяхме необичайни градушки, ударили различни краища на страната.
Все още чакам на парламентарен въпрос земеделският министър да даде отговор, но тъй като това не е факт ще акцентирам върху няколко остри проблеми в системата, за които въпросната Агенция за борба с градушките упорито отказва да огласи какво смята да прави или защо няма да го прави.
От началото на т.нар. активен сезон, от 1 април, Агенцията за борба с градушките се готви да спре от експлоатация една част от полигоните си. Официална информация за това няма- нито на сайта, нито има кой да вдигне телефоните, огласени за връзка на същия този сайт. Вероятно някой си е въобразил, че така ще се тушира напрежение сред населението, хората вътре в системата няма да реагират и всичко ще мине между капките.
В същото време работещи вътре в системата вече знаят поименно кои полигони ще бъдат спрени от работа, а самото затваряне евфемистично е наречено „ замразяване". Само един пример: за обсега на команден пункт Поповица е известно, че в такъв режим ще бъдат поне четири площадки. Хем е известно, хем държавната структура упорито го пази в партизанска тайна. Прогнозата е, че из страната Агенцията се стяга да „замрази" общо около 40 такива. Да му мислят какво ще правят хората с реколта по земеделските масиви, които до миналата година са обезпечавани от полигоните като Крумово, Дълбок извор, Добростан, Горно Белево и пр. Защото те вече спират да работят и няма никакво значение дали му казват замразяване или зарязване.
На работещите вътре в системата под сурдинка им е казано, че с тези мерки по замразяване се изпълнявало отложено министерско разпореждане за 10 процентово съкращаване на разходите. И като се орежат парите, много лесно се стига до идеята, че няма пари за толкова щатове, а като съкратиш щатовете, лъсва истината, че не можеш да осигуриш непрекъснатия денонощен график на покриване с екипи. Затова с чиновническа прозорливост направо... замразяваш площадките. Ако можеше управата на Агенцията за борба с градушките със същия успех да замрази и самите градушки, равна нямаше да има! Ама едва ли може..
Един драстичен случай показва как в тази Агенция се допускат абсурдни ситуации и те са доказателство, че нещата вървят на зле. На всичко няма и обратна реакция и последвали мерки. Оказва се , че години наред е действала странната схема полигони / като този в Крумово/ да ползват ел.захранване по частни партиди, които после да се плащат с фактури обратно от Агенцията. Докато полека-лека се стигне до ситуацията работещите сами да поемат разхода за ел.енергия, сетне да си търсят с фактури осребряване на парите, а накрая буквално да изгорят - хем с недоплащане, хем със съкращаване като наказателна акция.
Не ми се мисли колко истина има в другите нелеки признания на хора от системата на противоградната защита - как сами си търсят пари, за да се поддържа площадката, как е напълно възможно някой да разглоби подобна ракетна установка и да си я замъкне в къщи на части, как се просят пари от общини, как работещите са разпуснати преди края на активния сезон, а след това внезапна градушка е изпомляла на 100 процента реколта върху масивите на цяла поредица села. И още, и още.
Сега с наличните си структури Агенцията за борба с градушките покрива почит 13 милиона дка обработваема земя. Това е една трета от цялата обработваема земя в страната. Ще има ли някой смелостта да огласи пред хората с настоящото и все още не отменено т.на.р замразяване на площадки колко площи тихомълком ще отпаднат от защита? Както и да го наричат в земеделското министерство, замразяване или закриване, това е първото такова действие от откриването на първия полигон преди почти половин век, / 1968 година в гр. Съединение/. Любопитно ми е да разбера, ще посмее ли някой от Агенцията или министерството да се изправи пред собствениците на такива земеделски земи и да им каже в очите, че тяхната реколта и работещите на полето хора вече няма да разчитат на държавата да ги пази?
Смяната на върха на Агенцията за борба с градушките е факт. Вероятно ще се чака да се изработи и нова програма, макар да бе по-редно този, който го назначава, ясно и твърдо да му вмени приоритети, които незабавно да започне да изпълнява. А нищо от това не се случи. Има ли изобщо нови идеи как да бъде увеличена площта на защитените обработваеми площи, така че да се търпят по-малко загуби? Само преди година и половина е имало проект, според който с 11 милиона лева вложение е можело да се увеличи защитената площ с още 6 мил. дка/ и да се създадат за района между Харманли Ямбол и Любимец/ където е зеленчуковата градина на страната/ нови 3 командни пункта и 69 площадки. Това отпадало, а нови идеи няма. Нормата за една страна, която защитава обработваемите си площи, е да има покритие на системи за борба с градушките не по-малко от 70%, а ние сме точно на половината на това.
Още една тъмнина има в ситуацията. Не само не е ясно ще има или не „замразени" площадки, но и никой не знае какъв ще е екшънът с доставките на самите ракети за стартиращия сезон. Преди година-два имаше ситуация, когато недостигът на ракети е бил толкова голям, че готова продукция е вземана директно от масите на производителите, без да се дочака експедиция.
Затова открито настоявам новият мениджмънт на Агенцията за борба с градушките да реагира изключително спешно, да спре замразяването на площадките, а държавата да реши какво да прави със сектора. Тя или ще реагира отговорно и ще обезпечи дейността срещу градушките, или трябва да събере кураж и да каже на стопаните, че ги хвърля на грижите на Пророк Илия Гръмовержеца. И понеже това не е смешно, настоявам Изпълнителната агенция за борба с градушките най-сетне да наруши омертата си и да каже как смята да защити ползата от съществуването си. Защото с мълчание и смяна на директори няма да стане промяната. И няма кой да отмени градушките.

Манол Генов, БСП - Пловдив