/КРОСС/ Институцията на почетните консули в България, чиито представители сме, е важна част от инфраструктурата на междудържавните комуникации. Институцията е изградена на базата на реципрочност и България активно използва мрежата от свои почетни консули. Работим ежедневно за развитието на политическите, икономическите и културните отношения между България и повече от 65 държави, доброволно и безвъзмездно. Значим е приносът ни за нарастването на чуждите инвестиции, откриването на нови работни места и повишаването на доходите в българската държава, заявява Асоциацията на почетните консули в Република България в отворено писмо до премиера Борисов, министрите на външните и вътрешните работи, на финансите и на правосъдието.

„Почетните консули притежават имунитети и привилегии, които имат функционален характер и се разпростират върху действия, извършвани при изпълнение на служебните им задължения.

Силно сме огорчени от обидния и незаслужен начин, по който бе „оценена" работата ни и бе „решен" въпросът за т. нар. привилегии, които са предоставени на почетните консули по силата на Виенската конвенция за консулските отношения („Конвенцията"). Повод за това е станало неправомерно поведение на „някои почетни консули". Почетните консули са изявени публични личности, получили своето назначаване от държавните глави и правителствата на изпращащите държави. Те са минали през одобрителни процедури, продължаващи месеци и години, и в крайна сметка са одобрени от Министерския съвет на Република България. В случай че някой от тези консули нарушава приложимите закони, той следва да бъде съответно предупреден и санкциониран по предвидения за това в Конвенцията ред.

В цивилизования свят не се прилага колективна отговорност. Категорично не приемаме публично да се омаловажава нашата почтена и ежедневна работа и да се хвърля пред цялото общество сянка на съмнение върху институцията.

Ние, почетните консули, работещи в Република България декларираме, че сме за пълно спазване на законите от всички. За нас това е още по-важно и приложимо, тъй като представляваме чужди държави в Република България и това увеличава многократно нашите отговорности и ни задължава да вършим напълно прозрачно всяка наша дейност.

Основният ни упрек е свързан с факта, че някои от нас управляват автомобили с дипломатически регистрационни номера, а това било „огромна, напълно незаслужена привилегия". Вие добре знаете, че автомобилите, които ползваме, са собственост на консулствата на държавите, които представляваме, и това налага естествено те да имат режим на придвижване, който да ги обозначава като такива. Извършваме консулската си дейност ежедневно в министерства, в гранични пунктове, в затвори, в болнични заведения. Половината от нас нямат постоянно акредитиран посланик в България и ние сме единствените представители на съответните държави. Когато в България пребивават посланици, министри и други високопоставени лица от представляваните от нас държави, автомобилите ни задължително се използват за техни нужди, с атрибути, с които се обозначава, че в тях се движат представители със съответния ранг. Колкото до другите коментирани функционални „привилегии", от които се ползваме, те са точно и ясно регламентирани в Конвенцията, към която се придържат всички присъединили се държави.

В голяма част от страните на Европейския съюз, а и в държавите, където България има свои почетни консули, статутът им е решен аналогично на този в България и промяната му у нас би била крачка назад.

България има нужда от добри отношения с всички държави, представени у нас чрез почетни консулски длъжностни лица. Носим отговорността да бъдем основните мостове между българското правителство и правителствата на тези държави по всички икономически и културни въпроси, включително и във връзка с предстоящия избор на нов Генерален секретар на ООН и ежедневните проблеми, свързани с мигрантите.

Пишем това писмо, защото комуникацията - за наше учудване, бе водена чрез медиите. Не считаме това за добра практика. Информирали сме нашите правителства за случващото се и то се посреща с огромно неразбиране. Същата реакция на неодобрение към планираните нормативни промени срещнахме и сред нашите колеги от Европейската асоциация на почетните консули, в която България от много години е асоцииран член, както и на дипломатическата общност у нас.

Предлаганите промени в подзаконови нормативни актове, касаещи почетните консули, са демотивиращи и ще затруднят нашата работа. Позволяваме си в приложение към настоящето писмо да представим и юридическо становище за релевантните нормативни разпоредби", посочва Асоциацията на почетните консули в Република България, в очакване на професионално и позитивно решение за статута на почетните консули в България.

Становище относно привилегии и статут на почетните консули 

Една от най-значимите и исторически утвърдили се институции в международното право е тази на почетния консул. В исторически аспект, тя възниква и се развива в резултат на икономически и хуманитарни потребности. Съвременното международно право утвърждава все повече ролята на почетните консули, защото функциите, които почетните консули изпълняват, стават все по-значими в контекста на развиващите се международни отношения .
Тъй като почетните консули имат същите задължения като щатните консули, а в същото време изпращащата държава не им дължи възнаграждение, в световен план се отчита тенденция към назначаването на все повече почетни консулски длъжностни лица, особено от страна на развиващите се държави. Икономическата полза от назначаването на почетни консулски длъжностни лица е огромна. Те гарантират защитата на правата и интересите на гражданите на изпращащата държава, съдействат всячески за установяване, поддържане и затвърждаване на икономически, търговски, политически и други връзки и то безвъзмездно.
По правило почетните консули не са част от щатната дипломатическа администрация, представляваща интересите на една държава на територията на друга. Те са граждани на приемащата държава, хора с обществен или бизнес авторитет, влиятелни и популярни в родината си. Това принципно положение е изрично закрепено в 25, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба, съгласно който „почетните (нещатните) консулски длъжностни лица са само изявени личности, с доказано добро отношение към България, които се ползват с добро име и авторитет в приемащата държава".
Съгласно чл. 11 от Инструкция № 1 от 5 януари 2007 г. за прилагане на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица, в сила от 16.01.2007 г., издадена от Министерството на външните работи, обн. ДВ. бр.4 от 16 януари 2007 г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 14 Август 2012 г., „почетните (нещатните) консулски длъжностни лица осъществяват своята дейност в интерес на развитието и стимулирането на двустранните отношения между Република България и приемащата държава". Основната функция на почетните консули е развитие на търговските, икономическите, културните и научните връзки.
В задълженията на почетните консули се включва не само административното обслужване на гражданите в приемащата държава, но и проследяване на социалните и икономически процеси с оглед защита на националните интереси, адекватно и своевременно информационно обслужване, постоянна връзка със задграничните институции на определена държава, оказване на съдействие при осъществяване на различни хуманитарни дейности. Почетните консули действат там, където по обективни причини щатните консулски длъжностни лица не могат, а същевременно са в състояние да подпомагат работата на щатните консули.
За нормалното изпълнение на функциите си, консулските длъжностни лица притежават имунитети и привилегии, които са отразени в Консулската конвенция от 1963 г. (Виенска конвенция за консулските отношения) и в двустранните консулски конвенции. Имунитетите и привилегиите носят функционален характер и се разпростират върху действията, извършвани от консулски служители при изпълнение на служебните им задължения. Доколкото обаче тази дейност и изпълнението на консулските им задължения не само произтичат, но и се осъществяват благодарение на статута им в обществото, самостоятелния им бизнес, икономическите и социални връзки, разделение между двете роли на почетните консули е практически невъзможно. Нещо повече, почетният консул следва да има постоянен източник на доходи на територията на приемащата страна, при това източник на доходи, който да му позволява да поддържа и осигурява нормалното функциониране на консулското учреждение .
Чл. 58 от Виенската конвенция за консулските отношения съдържа общите положения, отнасящи се към привилегиите и имунитетите, които се разпространяват и върху почетните консулски длъжностни лица. Предоставените преимущества, привилегии и имунитети на консулските представителства, независимо от статута на техните ръководители (щатно или нещатно консулско длъжностно лице), са еднакви според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. относно: „облекчения, свързани с работата на консулството (чл. 28); ползване на държавно знаме и герб (чл. 29); съдействие за осигуряване на помещение (чл. 30); свобода на движение (чл. 34); свобода на съобщения (чл. 35); задължителни уведомявания по смисъла на чл. 37; връзки с държавата на пребиваването (чл. 38); право на консулски такси (чл. 39); задълженията на третите държави при форсмажорни обстоятелства (чл. 54, т. 4); и по въпросите, свързани с консулските служебни помещения според чл. 55, т. 2 и т. 3."
Виенската конвенция за консулските отношения изрично регламентира и защита на консулските помещения (чл. 59); тяхното освобождаване от данъци (чл. 60); неприкосновеност на консулския архив и документи (чл. 61) и освобождаване от митнически сборове (чл. 62).
Във връзка с личните привилегии и имунитети на нещатните консулски длъжностни лица трябва да се има предвид, че при тяхното арестуване или предварително задържане трябва задължително да бъде уведомена представляваната държава (чл. 42); те се ползват също с имунитет по отношение на юрисдикцията на държавата на пребиваването за действия, свързани с изпълнение на техните консулски функции (чл. 43); те не са длъжни да дават свидетелски показания по въпроси, свързани с техните консулски задачи (чл. 44, т. 3).
Видно от изложеното, Виенската конвенция за консулските отношения регламентира широк набор от привилегии и имунитети на почетното консулство и на почетните консулски длъжностни лица, като отчита особено важната роля, която те имат на международната сцена. В тази връзка освобождаването от данък на сградите, собственост на чужди държави или ползващи се от чужди държави за целите на изпълнение на консулските функции, както и превозните средства на консулските представителства, са част от привилегиите и имунитетите, предоставени на консулското представителство. Те са предоставени на почетните консулства, защото в противен случай нормалните консулски отношения не биха били възможни. Трудно би могло да се приеме, че консулските представителства и техният персонал биха могли успешно да осъществяват възложените им служебни функции на територията на приемащата държава, „ако те не са защитени от въздействието, което би могло да им се оказва от месните власти, политически и обществени организации" .
Консулското законодателство и практиката на повечето развити държави са единни в това, че е необходимо предоставянето на широк кръг привилегии на почетните консулски длъжностни лица, които от една страна да стимулират лицата да заемат тази длъжност и от друга страна - да им помогнат за ефективното установяване и развитие на търговско-икономическите отношения между страните .
Нещо повече, съобразно с приетите международни обичаи държавите върху своята територия предоставят на чуждестранната държава право на лична неприкосновеност на консула, на неприкосновеност на помещенията на консулството, на служебните архиви и документи и други. Принцип на международното публично право е уважението към действията на консула, насочени към изпълнение на неговите служебни функции. Ето защо и държавите, които участват в международното общуване, се стремят да предоставят на консулите въз основа на принципа на взаимност и допълнителни привилегии. В тази връзка, от 20-те години на XX век в консулското право се отчита тенденция към разпростиране на всички лични привилегии и имунитети, особено тези, свързани с данъчното облагане, върху членовете на семействата на консула и върху служителите в консулството.
По отношение на почетните консулски длъжностни лица и членовете на техните семейства е възможно да се предприемат мерки в националното законодателство на приемащата държава, които да ограничат разпростирането на определени привилегии и имунитети върху тези лица. De lege lata се допуска регистрация на допълнително собствено моторно превозно средство за лични нужди на член на семейството на консулско длъжностно лице, както и на служители на консулството. В тази връзка би било обосновано да се ограничи привилегията за превозното средство, ползвано за лични нужди от член на семейството на почетния консул, а именно да не се регистрира в специална серия по реда на Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г., доколкото същото не се използва непосредствено при осъществяване на дейността на консулството. Това ограничение би могло да се разпростре и по отношение на служителите на консулството, като все пак се има предвид, че съгласно преамбюла на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., съответните привилегии и имунитети се предоставят не за изгода на определени лица, а за да се осигури ефикасно осъществяване на функциите на консулските учреждения. Но ограничението на привилегиите de lege ferenda не следва да засяга правото на регистрация на автомобил за нужди на почетното консулство, доколкото то е свързано непосредствено с изпълняването на функциите на почетното консулско длъжностно лице, и държавата на пребиваването е длъжна да съдейства във всяко отношение на консулството за изпълнение на неговите консулски функции. Това задължение е императивно установено в чл. 28 на Виенската конвенция за консулските отношения.
Ето защо не следва да се допуска ограничаване на привилегиите на почетните консулства да притежават и използват автомобил със специална серия и обозначения, доколкото този автомобил е част от привилегиите, предоставяни на почетното консулство като институция. Почетното консулство, а не почетният консул, е собственик на съответния служебен автомобил и неговите привилегии не следва да бъдат отнемани . Още повече, подобни едностранни актове на национално равнище поставят под съмнение ролята на държавата на международната сцена и усложняват драстично отношенията й с изпращащите държави, които са изградени на принципа на взаимност и уважение към института на консулството.
Една от приоритетните насоки на българската външнополитическа дейност следва да бъде предоставянето на достатъчно стимули и привилегии за изтъкнати и утвърдени личности на българското общество, които да се заемат активно с нелеката задача да изграждат и утвърждават международно сътрудничество, насочено към защита на икономическите интереси на България, а не към ограничаване на статута на почетните консули.
Това принципно положение проличава и в политиката на Европейския съюз. Както е посочено в съображение 3 от Директива (ЕС) 2015/637 на Съвета от 20 април 2015 година относно мерките за координация и сътрудничество за улесняване на консулската закрила на непредставени граждани на Съюза в трети държави и за отмяна на Решение 95/553/ЕО, залегналото в член 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата") основно право на консулска закрила на непредставените граждани на Съюза при същите условия, които се прилагат за собствените граждани, е израз на европейската солидарност. То дава външно измерение на понятието „гражданство на Съюза" и укрепва идентичността на Съюза в трети държави.
Не следва да се забравя, че институтът на почетния консул не е изолиран институт в международната практика. Той е елемент от цялостната външнополитическа стратегия на определена държава. Ето защо е правно, политически и житейски неприемливо да се принизява статутът на почетните консулски длъжностни лица като им се отнемат предоставени по силата на международното право привилегии. Действията на правителството не следва да бъдат самоцелни и концентрирани върху определени лица, а следва да съобразяват обстоятелството, че ролята на дипломацията в разрешаването на световните конфликти се повишава изключително много.
В тази обстановка, значението на почетните консули се повишава, тъй като те са ценен дипломатически ресурс и не следва да бъдат подчинявани на политически влияния и тенденции на национално ниво. Привилегиите и имунитетите на почетните консули са неотменим и необходим елемент от техния статут и не следва да бъдат ограничавани, а напротив - следва да се работи за цялостното утвърждаване и стимулиране на дейността на почетните консули.