/КРОСС/ Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за Радио „Фокус"

Проф. Чуков, преговори ще се провеждат на фона на избори в Сирия - какво да очакваме този път?
Да, наистина, изборите са много силно предизвикателство са към поредния тур от преговори между двете сирийски страни. Особено след като от режима беше казано, че подобен тип парламентарни избори не се вписват в преговорите. Режимът държеше на изборите, тъй като изтече 4-годишнят мандат на сегашните сирийски депутати. Нека да кажем, че представителността е нула. Нещо повече, дори има кандидати от провинции Ракка и Дейр ез-Зор, където владее „Ислямска държава" или от провинцииите, където са бунтовниците, така че се досещате какъв тип избори ще има. Така или иначе, този кръг е петият и се очаква да се направи някакъв пробив. Защо? Първо, защото между тези два тура се наблюдаваше много силна дискусия между двете страни всъщност за какво ще се преговаря. Режимът твърдеше, че трябва да се преговаря за съставяне на правителство на националното единство т.е. структурата на сегашното управление си остава и просто опозицията ще включи с някакви министерски кресла, тъй като опозицията много твърдо държи да се говори за политически преход, който обаче те директно свързват с отстъпването на Башар Асад от властта, т.е. слизането на Башар Асад от властта, нещо което с течение на времето се наложи, оттук насетне се говори за политически преход, а не за правителство на националното единство. Вторият голям въпрос, който не знам дали ще бъде решен е това дали двете сирийски страни вече ще преговарят директно. До този момент те преговаряха чрез Стефан Де Мистура, който сновеше от едната страна в другата и се надявам, че този път наистина ще стартират същински преговори. Също така един въпрос, който ще се мисли, в момента в който стартират преговорите е дали ще присъстват на този тур и представители на кюрдите. С днешна дата не е много ясно, тъй като Русия настояваше за тяхното присъствие, докато опозицията твърдо казваше, че те нямат място. Така че на фона на обявяването на федерация от страна на кюрдите, което е много силна заявка за присъствие на сирийската политическа сцена, очевидно е, че те се опитват да направят пробив на преговорите. Така че има много неясноти, има много празнини, които ще видим, предполагам, че пак ще има заплашване за напускане на преговорите, връщане на преговорите. Трябва да кажа, че наблюдателите много силно се съмняват в това, че Русия може да окаже твърд натиск върху режима, тъй като Русия изрази твърде силен скептицизъм относно последователността и състоятелността на тези избори, които ще се проведат на 13 април. Така че - да, имаме процес, който тече, но с твърде много неизвестни, които не е много ясно как ще продължат.

Имаме обаче и петима членове на делегацията на Дамаск, които са кандидати за изборите в Сирия. Това как ще повлияе на преговорния процес?
Това просто е част от тъканта на сега управляващата партия. Те изразяват просто позицията на правителството в Дамаск и нещо повече - те дори ще излязат с позицията, че те са по-легитимни, тъй като ще бъдат избрани от хората, които ще участват. Всъщност, ето тук в момента е основният медиен фокус в Сирия - това са парламентарните избори, които, повярвайте ми, са по-скоро гледани с насмешка, отколкото наистина с голяма доза сериозност, особено на фона на, за съжаление, започнатите ожесточени битки, които все повече и повече набират сила, на фона на онова примирие, което наблюдавахме до преди един месец.

Особено ожесточени са битките в провинция Алепо. Доколко пък и ситуацията там има своето решение, защото преговорите са едно, но това което се случва там наистина е сериозно?
Преди около 2 месеца наистина имаше големи анонси, че едва ли не Алепо ще падне, че там се готви голямата битка. След това дойде примирието. Очевидно се видя, че нещата на преговорите в Женева не се развиват с онази скорост, с която всички ние желаем да стане, така че отново се възпламениха отделните фронтове, един от тях е Алепо. Но повярвайте ми на юг „Ислямска държава" стигна до сирийско-йорданската граница. Ожесточени боеве има в източната част. В момента в Ракка се конкурират съответно кюрдите от север и респективно правителствените войски. След като превзеха Палмира, също така затягат обръча около „Ислямска държава", така че отделно това, което днес научаваме, че все пак турците искат да освободят своята зона за сигурност т.е. тези 45 км, които в момента се владеят от „Ислямска държава". Така че цяла Сирия в момента е обхваната от турбуленции, които очевидно най-добре изразяват фактическото състояние а положението в Сирия.

„Ислямска държава" ли е най-големият проблем и ако този враг, хипотетично, бъде ликвидиран, това ще реши ли проблемите на Сирия?
Владимир Чуков: Не. За съжаление това, което е по-обезпокояващо, че към днешна дата е, че не е намерена политическата формула, която ще бъде предложена за стабилизирането на тази държава. Очевидно, че по-голямата част от играчите не искат федерализацията на Сирия. Но въпросът е, че те не предлагат нищо, което е консенсусно. Каква ще бъде съдбата на Башар Асад, кога той ще отстъпи властта, след това бъдещето на въоръжените сили, кои компоненти ще влязат - сирийската армия, бунтовниците, кюрдите? Имаше различни варианти кои да бъдат всъщност съставителите на бъдещите силови институции и по това няма съгласие. Така че към днешна дата има преговори и това е позитивното, че все пак те не се разпаднаха, както стана с „Женева 2" преди около две години. Те продължават, но по-скоро се чувства много силният натиск на външните фактори - на САЩ, на Русия, отколкото желанието на самите сирийци да достигнат до някаква консенсусна формула.

Какво решение очаквате да бъде взето на новия кръг преговори, пък било то в краткосрочен план? Ще има ли изобщо някакво конкретно решение?
Лично аз се съмнявам. Вече ви казах, че въпросите, които са поставени са изключително тежки за намиране на отговор - съдбата на Башар Асад, след това естеството на понятието „политически преход", създаването на обединени въоръжени сили, големият въпрос е дали все пак този парламент, който ще бъде избран сега, буквално след броени дни, ще бъде разпуснат, тъй като само след неговото разпускане може да бъде постигнат съответно политическия преход, каква ще бъде конституцията? Това е много важният въпрос, на който на следващия тур от преговори трябва да се даде. Каква ще бъде формата на управление, какви ще бъдат критериите за избор на президент? Дали той ще бъде избиран от парламента или директно от хората? Това са много, много въпроси, на които според мен ще се търси отговор и аз съм малко скептик, че едва ли не в следващия тур, колкото и да продължи той, да речем над 10-15 дена, както са досега съответните преговори, ще бъдат намерени въпросите, но въпросът е да продължават. Важното е да има хора на масата, които да се опитват да комуникират помежду си, отколкото директно само да насочват дулата на оръдията един срещу друг.