Шипка – cash and carry
Секция: Коментари
12 Април 2016 08:18
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Шипка – cash and carry

/КРОСС/ Няма как другояче да определим това, освен като огромен, епохален срам. Колкото и да изглежда на някои като “дребнаво заяждане”. Срам за България, срам за държавата ни в лицето на днешните й управници. Намерен бил, представете си, “спонсор”, благодарение на който да се ремонтира паметникът Шипка, узнахме от министър Вежди Рашидов.

Вярвате ли на сетивата си? Спонсор за “почистване и освежаване” на лъва от историческия мемориал и при необходимост – за реставрационна намеса! Държавата ни нямала пари за всичко това, та опря до услугите на частна фирма, при това небългарска търговска верига. Нещо като “Шипка – cash and carry!”, колкото и цинично да ви звучи. Виждате ли сега огромната пропаст между власт и народ, която се препотвърждава отново в отношението им към националните символи? Така, както тази истина лъсна навръх 3 март, когато на Шипка спонтанно се изкачиха 200 000 души и стреснаха управниците ни.

Че въпросната фирма ще си направи люта реклама и ще извлече максимален дивидент от своето “спонсорство”, едва ли трябва да се съмняваме. Но това е дребен кахър. Жалкото е, че тези, които уж са призвани и от които зависи да защитават българската история и памет, демонстрират безпардонно политическо късогледство. Дотолкова са обладани от меркантилната си природа, че като нищо биха позволили “фирмата благодетел” да сложи и логото си на върха. А защо не и да отвори някой мол там?

При толкова милиони, които се пръскат за щяло и нещяло, да се стискаш за няколко хиляди по такъв точно повод, си е чиста подигравка. С народ, чест, национално достойнство, гордост. Ако въобще тези добродетели им говорят нещо. Поне да замълчат, след като страната ни така и така е обречена да търпи маса унижения пред света в безродното ни време.

Автор: Валентин Георгиев, в. “Дума”