/КРОСС/ Риболовът в общо 11 големи държавни язовира в България минава под частно управление, съобщи Bigfish.bg. Разполагаме с документ, според който земеделското министерство е открило процедура за възлагане на управлението на рибните ресурси във въпросните язовири на сдружения по чл. 11 от закона за рибарството и аквакултурите. Това са „Копринка", „Жребчево", „Пясъчник", „Огоста", „Огняново", „Сопот", „Шишманов вал", „Бебреш", „Малко Шарково", „Мандра" и „Порой".
Министерството вече е изискало от ИАРА да изпрати наличните протоколи за извършени зарибявания на тези водоеми в последните пет години, както и наблюденията си върху рибните ресурси. Какво означава това за любителите риболовци? Досега в тези водоеми се ловеше само срещу риболовен билет. След като бъдат отдадени на някое сдружение, то ще бъде в правото си да изисква допълнителна такса за риболов, както и да определя собствени правила за извършване на улов на риба във водоема. Подобно е положението в момента на арендованите по-малки язовири, където се лови срещу заплащане в различни размери.
Кои сдружения могат да кандидатстват за управление на риболова в тези 11 държавни язовира? По закон „лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел". За „Копринка" например такова сдружение може да се яви в лицето на създадената наскоро Централна рибноопазваща организация, която се състои предимно от риболовци от Стара Загора, Казанлък и региона. Същата организация вече извърши зарибяване на водоема. Същото важи и за „Сопот" например, където клубове и частни лица зарибяват регулярно язовира. На „Пясъчник" отдавна пък има изработена отлична система за охрана и зарибяване от доброволците от Фронта за борба с бракониерите.
По закон има вариант риболовните клубове от даден регион да се обединят и така да кандидатстват за съответния язовир. Според закона „сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални сдружения и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел". В момента обаче под термина „национално сдружение" най-вероятно може да мине само СЛРБ, тъй като единствено то евентуално може да отговаря на условието да обединява повече от половината риболовни сдружения в страната.
Ситуацията е нова за българските риболовци, тъй като досега държавните язовири не бяха отдавани на отделни сдружения, допълва сайтът. Там се ловеше на общо основание съобразно изискванията на закона. Отделно от това законът повелява, че сдружението, на което е даден язовирът, трябва да осъществява и охрана. Ясно е, че ИАРА в момента няма капацитет да пази непрекъснато водоемите. Повече от очевидно е, че една от целите на агенцията е да прехвърли именно охранителната дейност на сдруженията. Силно се надяваме, че язовирите ще попаднат в ръцете на наистина компетентни да ги управляват и пазят хора, а не на някакви мутренски формирования. Във втория случай е ясно, че язовирите ще се мрежосват денонощно, а за любителите риболовци няма да настъпи нищо добро.