/КРОСС/Защо на кибератаките

трябва да се гледа като на

опустошителна заплаха

Четвъртата световна война е в ход, макар че не е обявена официално. Първите две са ясни, загубихме ги заедно с Германия.

Третата война беше студената, загубихме я заедно със Съветския съюз, който даже изчезна от геополитическата карта на света.

Четвъртата е кибервойната. Нея още не сме я загубили, но пък има време. Тя всъщност тепърва предстои, засега се води само разузнаване с бой. Един вече учебникарски пример от кибервойната е нападението над иранските центрофуги за обогатяване на уран чрез вируса "Стъкснет" през 2009-2010 година.

Ще припомним, че той порази контролерите С-7 на "Сименс", предназначени за управление на петролопроводи, електрически мрежи и турбини. А също и на центрофуги. Предполага се, че вирусът е разработен в САЩ и Израел, макар че никой, разбира се, не си призна. От вируса пострадаха също Индия, Русия и Индонезия. За щастие, без фатални последствия.

Опасното

в случая е,

че подобен

вирус може

да порази

електрическите турбини на поне половината от ядрените реактори, използвани по света.

А едновременното случване на 200 Чернобила или Фукушими (все аварии от максималната 7-а степен) просто ще унищожи цивилизацията. Всъщност горните две ядрени катастрофи далеч не са отшумели. "Чернобил" е пред нов взрив, а "Фукушима" продължава да бълва огромни количества силно радиоактивна вода в Световния океан. И кой знае защо, скъпите ресторанти по света вече не сервират някои видове риба. И кога ще свърши това? Според специалистите след 25 хиляди години! Коментарът е излишен.

Големите ядрени сили - САЩ, Русия, Китай, Индия, Израел и донякъде Англия и Франция, поддържат

мощни звена

за нападение

и отбрана

в киберпространството. И според техните военни доктрини всяко масирано нападение над техните военни компютърни и комуникационни системи (включително над комуникационните и разузнавателните спътници) ще се смята за обявяване на война. Ядрена, да не би някой да има съмнения по въпроса.

Не е ясно обаче върху кого ще се стоварят наказателно бомбите, ако се окаже, че атаката е анонимна и от разпределена по целия свят мрежа? Включително с клонове в столиците на упоменатите ядрени държави? Те тогава себе си ли ще бомбардират?

Но едно масирано кибернападение може да има опустошителни последствия не само, когато е насочено към военни обекти. А към цивилни. И не непременно към ядрени реактори, а примерно към големите фондови борси. За такива действия вече си има и термин, а именно "киберфинансова война".

Последното забележимо нападение от този вид е с дата 22 август 2013 година, когато е поразена борсата NASDAQ.

За

атаката, която

се смята за

разузнаване

с бой,

са подозирани военни киберзвена на Русия и Китай. Същата борса е атакувана преди това през 2010 година, отново от руска хакерска група. В случая няма симетричен американски отговор, например срещу Московската фондова борса.

Може би защото последната е малка по обем спрямо американските борси, така че щетите биха били несравними и в явен ущърб за американците.

Интересното тук е, че за работа в кибервойските са привлечени видни хакери от съответните държави,

на някои от които

са опростени

затворнически

присъди

в замяна на сътрудничество "в името на Родината".

Защо е толкова опасна киберфинансовата война? Световният икономически и финансов ред в много голяма степен се основава на взаимното доверие. Някои даже определят финансовата система като световна суперрелигия, която се крепи на вярата в мощта на парите.

Но световната финансова система има два фундамента: единият е вече поразклатената вяра в световните валути и по-специално в долара (защото долари се напечатаха неприлично много), а другият е стабилната работа на банковата компютърна система.
Представяме ли си какво ще стане, ако за дълго или даже завинаги гръмнат банковите компютри?
Финансова паника, крах на борсите и рухване на държавните структури - това е, което ще се случи. И то за твърде кратко време. Оттам
до паниката в
големите
градове,
разграбването на
магазини
и складове,

разпадането на полициите и армиите е само една крачка. След която идва краят.
Този мрачен сценарий може да ни връхлети по много причини: опашка на комета, голям метеорит, избухване на супервулкан.
Или просто от една добре прицелена кибератака върху световните финанси чрез блокиране или пълно разрушаване на банковия софтуер. В сравнение с която атаката от 11 септември 2001 година върху кулите близнаци на Световния търговски център и Пентагона ще ни се стори като невинна детска закачка.
Да не дава Господ, макар че е много вероятно Той този път да даде. Ама много.

Източник:в. 24часа