/КРОСС/ ГЕОРГИ КАРДАШЕВ е експерт по младежки политики и зам.-председател на Общинската организация на ПП „Движение 21" в София. Завършил е специалност „Право" в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Работи като юрист и консултант в сферата на предприемачеството.

Тревожна статистика и мрачни прогнози - това са двата факта, които описват младежката заетост у нас. Изнасянето единствено на данни за нивата на безработица на младежи от 16 до 29-годишна възраст прикрива липсата на ясни решения за увеличаване броя на работните места за младежи и повишаване ефективността на програмите за заетост.

През първото тримесечие на 2016 г. общото равнище на безработицата в България е намаляло под 10%. Това вероятно се дължи на настъпване на летния сезон и не гарантира устойчивост на тенденцията общата безработица в страната да намалява. В крайна сметка, по данни на Евростат, в края на 2015 г. и в началото на 2016 г. около 40 000 души под 25-тодишна възраст са без постоянна работа или са преживяли дълъг период от време без да са работили въобще.

Програмите за временна заетост, които Агенцията по заетостта широко рекламира, до момента не оказват сериозно влияние върху нарастващия брой на безработните младежи. Нещо повече, според данни на Евростат в началото на 2016 г. нивото на младите хора без работа в България е нараснал на 21.3%. За сравнение в края на 2015 г. този процент е бил 20.9 на сто. Въпреки възможността Бюрата по труда да осигурят 6-месечен стаж на българи до 29-годишна възраст, много от работодателите, които осигуряват заетост на тези хора, изпитват трудност да продължат трудовите им правоотношения след изтичане на срока на стажа. Съществуват и случаи възнагражденията на стажантите, които са осигурени от програмите за заетост, да бъдат забавени, което демотивира трудещите се.

Тук е мястото да споменем, че още преди две години ПП „Движение 21" апелира за създаване на самостоятелна агенция „Бюро младежки труд", която да администрира програмите за младежка заетост и активно да реализира европейската програма „Младежка гаранция".

Реформата в образователната система е основополагаща за намаляване на броя на безработните млади хора. Министерството на труда и социалната политика многократно посочи дуалното образование като инструмент за борба с младежката безработица и средство за практическа подготовка на младежи още преди да са завършили образованието си. Този модел на образование, съчетаващ теоретична с практическа подготовка, е разпространен широко в Германия, Австрия и Швейцария. В България обаче все още нямаме реализация на същинско дуално образование. Основна причина е, че този тип образователен модел произвежда кадри най-вече в занаятчийските среди. В последните години обаче има тенденция младите хора да записват повече специалности в областта на хуманитерните науки. Това води до липса на специалисти в други области, от които бизнеса има нужда. Лошата материална база в професионалните гимназии също е сериозно препятствие пред младите, за да са конкурентноспособни в практическата си подготовка. Едно е сигурно обаче, дуалното образование може да подпомогне много студентите в периода на следването им като им позволи да трупат трудов стаж. По този начин работодателите търсещи млади кадри с няколко години опит ще получат наистина млади висшисти с приличен трудов стаж и добра практическа подготовка.

Все по-често младите хора директно „скачат в дълбоките води" на предприемачеството чрез стартъп дружества, които най-често предоставят услуги в областта на информационните технологии. Разбира се на този етап това се случва изцяло със средства от Европейския социален фонд, който посредством т.н. стартъп акселератори или програми за финансиране на стартиращи бизнеси, предоставя парични средства на дружества без реален опит в търговския оборот. Този модел на предприемачество би могъл да бъде живителен извор за младежи, които трайно търсят оазиса на трудовата заетост в пустинята на трудовия пазар, не защото самите младежи стават предприемачи, а защото те самите могат да наемат други младежи, които да подпомагат развитието на стартиращите дружества. В тази връзка би било добре да бъде установена практика да се отпуска финансиране на стартъп дружества при покриване от тяхна страна на критерий за наемане на млади хора, а именно поне 50% от наетите служители на трудов договор да са хора до 29-годишна възраст.
Разбира се, държавата не трябва да стои безучастна и по отношение на вече развития бизнес, който има намерение да наеме млади хора за свои служители и работници. Все по-голяма е необходимостта да се наложат законодателни промени в областта на корпоративното подоходно облагане, които да осигурят данъчни облекчения за работодатели, които запазят заетостта на младия служител след приключване на стажа му по програма за заетост, поне за още 12 месеца. Допълнителна идея е периодът, в който младежи са полагали доброволчески труд в обществени организации да бъде признаван за трудов и осигурителен стаж.
В момента „Движение 21" разработва решения за справяне с проблема на младежката безработица и търси партньорство в налагането им. Волята за тези препоръчителни законодателни инициативи не трябва да се влияе от поляризирането на политическите доктрини ляво-дясно, а трябва да е воля за обединение на политическите сили срещу продължителната младежка безработица.

В крайна сметка държавата ни преди всичко трябва да съумее да задържи младите българи в пределите си. За съжаление липсата на доверие на младия човек към институциите води до обезличаване на всеки опит да се реформира законодателството в областта на младежките политики. Мнозинството български младежи изобщо не хранят доверие в две централни институции - парламента и правителството. Това показва, че в парламентарната ни република тъкмо парламентът е онази институция, от която младите хора очакват най-малко реални действия. Многозначително е, че най-голямо доверие получава една институция със седалище в чужбина: Европейският съд за правата на човека, който редовно осъжда България. Правителството трябва да спре да гледа на младите българи като на герои от книга-игра, като ги принуждава да прескачат от една залепена бележка на гишетата в администрацията, на друга, за да стигнат до правилния служител, който да им издаде съответния индивидуален административен акт. Младите хора изискват модерно електронно правителство, което да им позволи да се съсредоточат върху дейността си без да се притесняват от обезпечаването на административните услуги. Парадоксално е, че нямаме работещо електронно правителство, а претендираме, че имаме най-подготвени ИТ-специалисти в ЕС.

Основавайки се на изследване на фондация „Фридрих Еберт" списание „Шпигел" акцентира върху четири мерки, с чиято помощ младите хора от Югоизточна Европа могат да бъдат мотивирани да останат в страните си: перспективи на местния трудов пазар, по-голяма мобилност на младите, по-висока политическа образованост и участие на младите хора във взимането на политически решения. В тази посока ПП „Движение 21" все по-често инициира срещи между студенти и представители на местната власт с цел постигане на конструктивен диалог. В резултат на тези срещи можем да заключим, младите хора изповядват каузи, а не политически програми. Само довеждането на дадена кауза до приемливо решение ще повиши сътрудничеството между младите хора и политическите организации.

Въпреки всичко, не можем повече да позволяваме на младите хора в България да се гледа като на автори на критични хаштагове в социалните мрежи, които разклащат статуквото. Освен да е коректив на обществените отношения, младият човек има правото да поиска да му бъде осигурена устойчива трудова заетост и сигурна среда за развитие на предприемачество. Предложение, на което не може да откаже никоя власт, освен тази, за която пътят към бъдещето е предимно изграден от асфалт.