/КРОСС/ След продължително боледуване, бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон се упокои в Господа на 16 април във Финикс, Аризона, съобщава пресцентърът на Светия Синод на БПЦ.

Тялото на митрополит Симеон ще бъде транспортирано в България и ще бъде изложено за поклонение. Приживе митрополит Симеон бе изразил желание да бъде погребан в Рилската света обител.

Светското име на митрополит Симеон е Христо Димитров Костадинов. Роден е на 17.09.1926 г. във Варна. Основно и средно образование получава в родния си град.
През 1945/1946 г. е начален учител в с. Дръндар, Варненско, след което в продължение на четири години е прогимназиален учител в с. Суворово. Продължава образованието си в Института за усъвършенстване на учители педагози. След завършването му няколко години е на педагогическа работа в София, а заедно с това през 1952 г. завършва като частен ученик и курса на Софийската духовна семинария. От есента на 1953 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София.
По време на своето следване там, по решение на Св. Синод е приет като послушник в Преображенската св. обител. На 7 декември 1954 г., в параклиса на Духовната академия „Св. Климент Охридски", е постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет под духовното старчество на Левкийския епископ Партений - викарий на Софийския митрополит. На 12 януари 1955 г. в същия параклис е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай. От същата година е причислен към братството на Рилската св. обител, където прекарва и ваканционните си месеци.

От края на 1957 г. до лятото на 1959 г. йерод. Симеон е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 8 октомври 1958 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий.
След завръщането си в България, от септември 1959 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на 1965 г. На 1 ноември 1961 г. по решение на Св. Синод в Рилската св. обител е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния игумен Стобийски епископ Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит).
От 22 януари 1966 г. архим. Симеон е назначен за протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк, която длъжност изпълнява до януари 1973 година.

На 14 януари 1973 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Главиницки" и е назначен за викарий на Ню-Иоркския митрополит Йосиф и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо. На този пост епископ Симеон остава до м. декември 1978 г., когато е повикан в София. На 11 май 1979 г. той се завръща в Ню Йорк, САЩ.

От 22 декември 1979 г. еп. Симеон е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа.

На 17 април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща, Унгария. По решение на Св. Синод от 30 май 1994 г., прот. №17, той се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин, Германия. Митрополит Симеон остава на своята катедра до 11 юни 2013 г., когато на свое заседание в пълен състав Св. Синод го освободи по негова молба поради напреднала възраст и влошено здравословно състояние и минава в покой.

На 27 октомври 2013 г. за Западно- и Средноевропейски митрополит е избран дотогавашният викарен епископ на митрополит Сименон - митрополит Антоний.