/КРОСС/ Когато се чувства заплашен, Бойко Борисов започва да търси публични изяви.

Оправдава се, напада, кара се на водещите, отправя някакви намеци с единствената цел да прикрие същността на собственото си управление. Нека си припомним държанието му след въпроса за огледалото. Днес отново той е изпаднал в подобна ситуация.

След КСНС при президента той разви тезата, че правителството му е заплашено от тъмни сили. Но изявлението му не породи никакъв обществен отзвук. Стана необходимо да се свика работната среща на ГЕРБ в НДК, където пред 4000 „длъжности" отново бе доразвита тезата за тъмните сили. С лек намек, че става въпрос за Кремъл, като последният е изпаднал в паника от това, че ще залеем Балканите и Европа с нефт и газ, който още не сме открили.

Но обществото ни не реагира и на това предупреждение и цялата сбирка, наред с основния ѝ оратор, бе дори взета на подбив. Наложи се да се пренареди програмата на Би Ти Ви, за да може Борисов да ни стресне най-накрая. Да проумеем най-сетне, че нещо лошо се задава. Не толкова за него, колкото за България. Видите ли, руският външен министър започвал и свършвал изказванията си с темата България.

Може да изглежда смешно, но на Борисов не му е до смях.

Той интуитивно усеща, че губи подкрепа.

Хората се наситиха на приказките му, а делата му започват да понамирисват вече. Защото каквото и да се строи, колкото и лентички да се режат, двигателят на всичко това е корупцията. ГЕРБ успяха да превърнат дори еврофондовете във фактор, който да криминализира социално- икономическата ни среда. Нещо, което преди тях е постигано само от сицилианската мафия. Но не и от неаполитанската. И наистина, днес еврофондовете играят същата роля, каквато в началото на прехода играеше югоембаргото. Обогатяват бандитите и корумпират чиновниците.

На Борисов е жизнено необходимо да се разграничи от това основно „постижение" на управлението си. За целта той промотира три стратегии. Първата се заключава в неглижирането на самата корупция. Това не било главният ни проблем. Важно било, че днес се полагали основите на бъдещия просперитет на родината. А когато след 20-30 години достигнем жизнения стандарт на Швеция или на Кувейт, тогава вече ще обърнем поглед и към корупцията. Дотогава нищо не трябва да ни отклонява от основния ни приоритет - да дупчим Черно море за газ и нефт и да полагаме асфалт.

Задаването на подобни далечни перспективи обезсмисля и поставянето на въпроси относно някои текущи показатели. Като например защо за първи път от 15 г. е намаляла средната продължителност на живота, защо от девет месеца капиталовата сметка на страната е отрицателна, защо не бяха проведени стрес тестовете на застрахователните дружества и т.н.

Втората стратегия се заключава в

пренасочване на вниманието към средните ешелони на властта. Те са корумпираните. Не Москов и Московски.

На работната среща на ГЕРБ бе размахан пръст именно на герберската номенклатура. Явно все някаква борба с корупцията трябва да се симулира и тя ще бъде за сметка на средните и дребните риби. Да си го имат предвид.

Тази стратегия е свързана с определени рискове. Тя би имала ефект само ако корупционната нишка стигаше най-много до шефовете на отдели в министерствата. А Борисов ли не знае, че тя продължава доста по-нависоко. Мнооого по-нависоко. До някакви сметки чак в Дубай, както се шушука. А започне ли отнякъде да се разплита чорапът, няма гаранция докъде ще се стигне. Затова и тук ще се действа предпазливо. Както в случая с Димитър Аврамов. За който днес никой не се сеща.

И третата стратегия е насочена към елиминирането на възможността да се появи енергична опозиция на днешното управление. Защото в днешния български парламент такава няма.

Но съществуващите мощни анти-ГЕРБ настроения са налице.

И не е изключено те да бъдат канализирани по някакъв начин.

Затова още преди да се е появила сериозна алтернатива на днешната власт, на нея вече ѝ се лепи етикетът, че тя е продукт на руските имперски интереси и контрабандните канали. Не е просто съвпадение, че и на форума в НДК, и пред Цветанка Ризова министър-председателят атакува именно малките партии. Защото добре разбира, че те притежават потенциала да го дискредитират. Затова не се изисква сила, а само ум и смелост.

Борисов добре осъзнава собствената си уязвимост. Той чувства определено дефицит на подкрепа. Носи на гърба си цялата партия, а в случай на нужда никой не е в състояние да му помогне. Единственият му изход е да не позволява на хората да погледнат обективно на политиката и личността му. Но репертоарът му се изчерпва и това поражда несигурността в него. Тези дни той просто се опитва да ни „зариби" с нови лафове. За нас може да е смешно или тъжно, но за него е важно. На това се крепи.

Премиерът допуска и опцията да се провали. Или както той си мисли - да го провалят. Разбира се, руснаците и контрабандистите. Затова и сякаш днес се опитва да напише бъдещото си алиби. Което не просто трябва да го утешава, но и за трети път да трасира пътя му към властта.

Автор: Георги Георгиев, Гласове