/КРОСС/ Ако Борисов знаеше какво предлагат ГЕРБ, то нямаше да го позволи. Вчера, при второ четене в правна комисия към Народното събрание, депутатите приеха промяна в Изборния кодекс, според която в бюлетината за гласуване ще има възможност избирателят да отбелязва вот „Не гласувам за никого".
Предложената от ГЕРБ новост гласи, че бюлетините, в които е посочена тази опция, ще се броят за действителни.
На пръв поглед тази промяна е свързана със задължителното гласуване, за да не се налагат санкции на избирателите, неподкрепящи никого. На практика, приетото решение ще обслужи големите партии, тъй като ще повиши избирателната активност и съответно, ще увеличи прага за влизане в парламента на по-малките партии. По този „демократичен" начин управляващите от ГЕРБ, БСП и ДПС „бетонират" статуквото си и елегантно елиминират новите партии от българския парламент. Едва ли избирателят се досеща, че чрез изразения си вот ще вкара в парламента именно тези, които не харесва и не иска да го управляват.
Ако това решение бъде подкрепено и в пленарна зала, депутатите ще лишат избирателите на по-малки партии от участие в политическия живот на страната. А що се отнася до свободния избор на всеки от нас, той остава само на хартия. В реалност, ние ще сме задължени да гласуваме (иначе ще ни заличат от избирателните списъци), а когато не искаме да подкрепим никого и сме против всички, гласът ни пак ще се брои в полза на партиите на статуквото.
На същото заседание вчера, депутатите приеха още една промяна - в Закона за прякото участие на гражданите, според която провеждането на референдум, иницииран с подписка на гражданите, няма да се осъществява едновременно с избори (ако те са в една и съща година). Тази поправка не звучи много любопитно, но нека да отбележим, че тя е в противовес на текстовете от миналата година, когато същите управляващи прокламираха как ще пестят разходи от бюджета чрез избори 2 в 1. На практика, това изменение си поставя конкретна цел. Ако бъде прието от парламента, референдумът по инициатива на гражданите, известен като „референдума на Слави Трифонов", ще се проведе по общия ред на закона - не по-рано от два и не по-късно от три месеца от решението на Народното събрание за провеждането му. Като погледнем календара, вероятно това ще бъде юли или август - месеци, в които българите почиват. И точно това е целта - да няма активност, каквато би имало, ако референдумът се проведе едновременно с президентските избори наесен.
Обществото иска промяна в политическата система, това е ясно на всички, дори и на управляващите. Но последните се страхуват да чуят гласа на хората и затова постоянно приемат законови промени, запазващи и обслужващи техните интереси. Къде остава стабилитетът на законодателството е друг въпрос, а средствата на данъкоплатците този път нямат значение.
Николай Цонев