/КРОСС/ Изложбата „Шекспир и сцената" ще бъде открива в театър „Азарян" на 22 април. Експозицията ще събере на едно място плакати на емблематични представления от цял свят.

Тази година се отбелязват 400 години от смъртта на Уилям Шекспир. Това е и поводът за постоянната изложба, която представя 58 чуждестранни и български плакати.

Сред представените художниците са изтъкнати творци като Асен Старейшински, Божидар Икономов, Божидар Йонов, Христо Алексиев, Людмил Чехларов, Огнян Фунев, Мариана Минковска, Стефан Десподов, Ян Льожандр, Мохамед Джамшиди, Рагна Ихиис, Честимир Пехр, Гунар Земгал, Ван Хиен Тханх и много други.

Постерите са подбрани от колекцията на Художествената галерия в Димитровград, която притежава над 1200 произведения.

Британският съвет в България организира програмата "Шекспир е жив", която включва изложба, дискусии, прожекции на филми и театрални спектакли.
Програмата започва с изложбата "Отражения", която се открива днес в Националната художествена галерия.

Експозицията събира костюми от поставени в България пиеси на Шекспир през годините, сред които "Хамлет" в Народен театър "Иван Вазов", "Крал Лир" в Драматичен театър Пловдив, "Бурята" от Столичен куклен театър.

Костюмите предлагат различната визия на всеки един от режисьорите и различните начини, по които са четени творбите на Барда през годините.

На 11 април, в навечерието на Международния ден на книгата и авторското право, излезе ново луксозно, двуезично издание на Шекспировия сонетен опус в оригинален поетичен превод на Кирил Кадийски.
Книгата съдържа 154-те сонета на Шекспир - ювелирни творби, които продължават да омагьосват читателите и да вълнуват критиката както със своята красота, върховен израз на поетическото елизабетинско изкуство, така и със своята загадъчност.
Слeд първия превод на Владимир Свинтила, станал особено популярен, след изискания и ярко физиономичен превод на Валери Петров, след останалия без отзвук превод на Борис Мархолев и превода на известната англицистка Евгения Панчева, Кирил Кадийски демонстрира качествено нов подход при претворяването на оригинала, адекватен на Шекспировото светоусещане, което е немислимо извън контекста на неговата епоха. Според проф. Людмил Димитров Кадийски предприема не толкова превод-преизговаряне, колкото превод-пресътворяване на заложения в Сонетите нееднозначен и многопластов смисъл, който достига до читателя с хармоничното звучене и органичността на българския език.

Уилям Шекспир е ненадминат поет и драматург, всепризнат като най-значимия творец в англоезичната литература. Автор е на 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Сред най-популярните трагедии на Шекспир са „Ромео и Жулиета", „Макбет", „Крал Лир", „Хамлет" и „Отело", а комедийният му талант се разгръща в пиеси като „Както ви харесва", „Сън в лятна нощ", „Мяра за мяра", „Дванайсета нощ" и „Укротяване на опърничавата". Създател е на забележителни исторически драми и трагикомедии като „Ричард III" и „Зимна приказка". Заради изкуството да улавя и пресъздава по неповторим начин и най-фините аспекти на човешките взаимоотношения, мнозина го смятат за безподобен талант, а английският Ренесанс често се определя като „Шекспиров период".

Сонетите ще бъдат представени в рамките на специално празнично събитие в литературен клуб „Перото" на Международния ден на книгата и авторското право - 23 април.

Учени започнаха изследвания, включващи сканиране с радар, на гроба на Уилям Шекспир в британския град Стратфорд на Ейвън, за който съществува версия, че е празен.
Гробът на световноизвестния поет и драматург в църквата "Света Троица" в родния му град никога не е бил разкопаван. Учените изследват подземията, като резултатите от проучването ще бъдат публикувани до няколко седмици.
Редом с тази на Шекспир в олтарната част на църквата има още четири надгробни плочи, под които почиват останките на членовете на семейството на драматурга - неговата съпруга Ани, дъщеря му Сюзан, зет му Джон Хол и първият съпруг на внучката му Елизабет - Томас Наш.
Резултатите от сканирането ще повдигнат донякъде завесата над множество въпросителни, разисквани столетия наред. Изследването се провежда в годината, в която светът отбелязва 400-та годишнина от кончината на Шекспир.