/КРОСС/ Кои са негласуващите в България? Това са млади хора, заети хора, които работят сериозно, а също и майки с малки деца. На пръв поглед формулировката в закона звучи добре - "граждански дълг". В извънправен смисъл е точно така. Но да видим какво ще стане, когато нормата, предвиждаща отписване от избирателните списъци започне да се прилага. Какво ще направят младите хора, заети с любовни и/или сексуални трепети, посвещаващи свободното си време на повече забавления и правещи първи крачки в образованието и кариерата си? Ще тръгнат да спазват бюрократични процедури, за да се впишат отново в избирателните списъци? Нищо подобно. Просто няма да ходят да гласуват и то трайно. При това ще запазят едно чувство, че са отритнати от собствената си държава. И ще имат още един стимул да се замислят за живот в по-приветлива държава. Нима заетите хора ще отделят от времето си да тичат да подават документи, за да гласуват? Малцина ще го направят. Нима майките с малки деца ще тръгнат с количките да подават документи за включване в избирателните списъци или ще си кажат нещо не така лицеприятно, че да се изпише? По този начин ще се оформи една промяна, която ще създаде голяма група от най-активната част от населението, която трайно няма да гласува. Нека народните представители се замислят над тези неща. Нека членовете на партиите се замислят дали гласуването на такива текстове няма да се отрази на подкрепата за тези партии.

Ефект за увеличаване на гласуването може да има само с подходящи за негласуващите стимули. Стимули, които са действени за активната част от населението и които представляват по-скоро жест на държавата към тях. Да кажем символичен процент по-нисък данък върху доходите на физическите лица - например 1%. Или с 2 на сто по-висока помощ за дете. Томболата не е стимул за тези слоеве от населението, които обичайно са с ниска избирателна активност. Лотарията ще увеличи ромския вот и вота на по-бедните пенсионери и по-бедната част от населението. Един професионалист или сериозно учещ човек няма да си губи времето с подобни панаирджийски изпълнения.

Не всички промени в Изборния кодекс са лоши. Например планът за постепенно въвеждане на електронното гласуване. Извършеното до тук постепенното въвеждане на машинното гласуване показа предимствата си и направи въвеждането на този начин на гласуване безпроблемно. Ето защо постепенността е изпитан метод за въвеждане на нещо ново в една област, където сигурността е от първостепенно значение.

Не съм поддръжник на някои от текстовете на организирания от Слави Трифонов референдум. Но начинът, по който се промениха правилата за провеждане на прякото допитване до народа, за да е сигурно, че то няма да мине, са доста очевадни. Не може да има успешен референдум, ако той се провежда отделно от изборите. Защото участващите в допитването задължително ще са по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори. Това обрича на неуспех всеки един референдум и на практика го обезсмисля. Да не говорим за случая, когато направи през лятото. Опитни политици не биха действали по този начин. Ако те бяха анализирали резултатите от социологическите проучвания, щяха да видят, че в България повечето хора са против задължителното гласуване. Което означава, че дори да има подкрепа на останалите точки от искането за референдум, нямаше да има толкова участници в допитването, колкото гласувалите на последните парламентарни избори. А и съвсем не всички гласуващи на избори, гласуват и на референдума. Освен това данъкоплатците едва ли ще са щастливи от факта, че ще бъдат изхарчени няколко десетки милиона лева допълнително и ще им се изгуби двойно време, за да ходят и на избори, и на референдум.

Григор Сотиров, Правен свят