Четири века без Шекспир и Сервантес
Секция: КУЛТУРА
23 Април 2016 11:22
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Четири века без Шекспир и Сервантес

/КРОСС/Светът отбелязва годишнината от смъртта на бащите на "Хамлет" и "Дон Кихот".
Тържества и литературни прояви бележат днес 4-вековната годишнина от смъртта на може би най-великите мъже на перото в човешката история - Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

Макар и живели в една епоха, няма данни да са знаели един за друг. Съществуват обаче спекулации, че Шекспир е чел ръкописен неофициален превод на "Дон Кихот", но солидни доказателства липсват. Има неточност и относно датата на смъртта на Мигел де Сервантес - официално 23 април 1616 година. Той обаче в действителност умира в Мадрид предишния ден, а е погребан на 23-ти. Въпреки това в тяхна памет ЮНЕСКО определя 23 април за Международен ден на книгата.

"Наперена млада гарга" - така злонамерен и завистлив критик описва младия току-що пристигнал в Лондон Шекспир. Явно злъчта е породена от огромния успех, който напористият млад мъж жъне на театралната сцена и като актьор, и като драматург.

През целия си живот той написва 37 пиеси - първоначално те са леки комедии, но с напредването на възрастта стават все по-мрачни и сериозни, за да достигне апогея си с фундаменталните "Крал Лир" и "Бурята".

Любопитен факт е, че наред с 400 г. от смъртта на барда честваме и 452 г. от рождението му - причината е, че Шекспир е роден и умира на днешната дата 23 април.

Авторът на "Дон Кихот" е имал прякор - El Principe de los Ingenios, букв. Принца на остроумието. До днес не е открит реален портрет на писателя и учените отказват да приемат рисунките, правени само по догадки, сред които е и тази тук вляво.

Мястото на гроба на Сервантес не е известно, знае се само, че съгласно неговото желание е погребан в близък до Мадрид тринитариански манастир, в който, изглежда, е била монахиня неговата дъщеря Исабела де Сааведра. Няколко години по-късно монахините се преместват в друг манастир и вземат със себе си поне част от гробовете, като не е известно дали този на Сервантес е преместен, нито къде се установяват монахините след преместването.