/КРОСС/ Бургас ще почете паметта на поетесата Петя Дубарова.

Родната й къща, превърната в музей, обяви за днес вход свободен за всички посетители. Почитатели на бургаската поетеса ще поднесат цветя пред паметника й.
150 млади таланти ще участват в националния литературен конкурс, който се организира всяка пролет.

Отишлата си от този свят едва на 17 години поетеса днес щеше да навърши 54 години.

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче" и „Народна младеж", в списанията „Родна реч" и „Младеж". Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учила е в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта.

Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България", Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа". По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния". Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
„ Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
"
След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика.

С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети - Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство", в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.