/КРОСС/ Стилиян Петров обяви сензационната новина, че иска да се завърне отново в професионалния футбол. Четири години след като беше диагностициран с остра форма на левкемия, бившият капитан на националния ни отбор и "Астън Вила" даде пространно интервю за английския канал ITV News Central, в което съобщи по-подробно за решението си.

Интервю на "Новинар"

- Здравей, как си?

- Благодаря, добре съм. Работя много върху фитнеса и възстановяването си, така че се чувствам много добре.

- Разбрахме, че имаш да съобщаваш важна новина, свързана с бъдещето ти, каква е тя?

- Да, имам новина. Имам големи планове, искам да се завърна във футбола. Казах на „Астън Вила", че искам да започна предсезонна подготовка с тях. Искам първо те да видят какво е функционалното ми състояние. Започнах бавно да се подготвям за това преди доста време, още от момента, когато лекарите ми позволиха да играя футбол отново. Имам стриктна програма, която спазвам, говорил съм с много лекари и диетолози какво да направя, за да играя футбол отново на високо ниво. Всеки от тях проучи детайлите и ми даде положителен отговор. Работя по идеята да се завърна в професионалния футбол от година и половина. Започнах буквално от основите - с кратки кросове, после футбол на малки вратички по 5 човека, после по 11 човека, за да достигна най-накрая до мачовете от неделната лига. Всичко това беше с цел да възстановя мускулите си. От четири месеца и половина тренирам с младежките формации на „Астън Вила". Направих няколко теста в последните седмици и те показват, че съм си възстановил мускулатурата до нивото, на което беше, преди да се оттегля. Наистина съм развълнуван. Знам, че шансовете са срещу мен, много хора ще се съмняват в мен, други ще задават въпроси, но аз съм такъв тип човек, които вярва, че когато си бил наранен, после се връщаш по-силен.

- Мислиш ли, че можеш да достигнеш до нивото на фитнес, което се изисква за професионален футболист?

- Аз никога не съм бил футболист, разчитащ на скорост, не съм крило, което да прави спринтове. Винаги съм играл в центъра на терена, на разстояние от 20-30 метра и знам, че, ако достигна нивото на фитнес отпреди болестта, ще мога да се справя чисто физически. Свалих и доста килограми, от 120 вече съм 90, така че ми остават само още 4, за да бъда на нивото, на което бях по принцип, докато играех. Сега ми предстои едно последно усилие - моя лична предсезонна подготовка преди истинската такава с „Астън Вила".

- Когато преди четири години те диагностицираха с тази болест, вярваше ли, че отново ще заиграеш футбол професионално?

- Не. Затова съм толкова въодушевен сега - заради целия дълъг път, който изминах. Но не го изминах само аз като личност, а и цялото ми семейство. Друго нещо, което ме мотивира, е да покажа на хората от моята фондация, че има живот и след терапията, че човек може да се върне и да прави това, което е правил и преди болестта. Да си стъпиш отново на краката и да си върнеш живота, който обичаш. Искам да покажа на хората, че след тъмнината и хаоса има и светлина.

- Семейството ти премина през големи трудности. Как реагират сега близките ти на амбициозните ти планове?

- Двете ми момчета са много развълнувани, че искам да играя отново. Когато казах на по-малкия, той ме попита за кой отбор смятам да играя. Отвърнах му за „Астън Вила". Той се обърна към мен и каза: „Тате, виждал ли си как играе „Вила" напоследък? Наистина виждал ли си?" Опитах да обясня, че отборът преминава през нещо такова, но най-важното е как ще отвърнат и ще се прегрупират. Казах му, че следващата година „Вила" ще са много добри и ще се завърнат в Премиършип. Жена ми се съмняваше повече, защото виждаше през какво преминавам, как се променям. Тя имаше някакви съмнения, но наскоро ме погледна и ми каза: „Мисля, че ще се справиш", все пак ме гледаше как тренирам през последната година и половина. Ще бъде велико за мен и за семейството ми да играя отново. Това ми беше отнето и затова се радвам, че пак ще играя, сега имам шанса да си го върна. Дори и да не стане, знам, че ще съм се опитал.

- Твоят клуб „Астън Вила" изигра много слаб сезон и вече отпадна от Висшата лига. Искаш ли да си част от тима на „Вила", който да спечели промоция, и вярваш ли, че има подобен шанс?

- Много бих искал да съм част от тима, но това е решение, което ще трябва да го вземе новият мениджър на „Астън Вила". В интерес на истината съм имал разговори с различни мениджъри, които познавам, и винаги са казвали, че са съгласни да тренирам с отбора. Но аз казах, че първият ми приоритет в „Вила". Затова през последната година и нещо плановете ми за завръщане на терена знаеха всички мениджъри, които бяха начело - Пол Ламбърт, Тим Шъруут, Реми Гард - искам да им благодаря, че ми позволиха да тренирам и запазиха тайната ми.

- Не мога да не те питам за актуалната ситуация в „Астън Вила". Как ти се струва?

- За съжаление всички видяхме какво се случи. Това е ужасно. „Вила" изпадна, но вината не е персонална - било то на президент, мениджър или определен играч. Вината е обща. Затова новите членове на борда на директорите, новият мениджър, феновете и играчите трябва да се опитат да работят заедно, защото сега за „Вила" предстоят 12 изключително важни, но и изключително трудни месеци, които ще определят бъдещето на клуба за следващите няколко години. Въпреки всички трусове напоследък вярвам, че клубът може да излезе от кризата и отново да си върне величието, което му принадлежи.

- И един последен въпрос - юношата на „Астън Вила" Марк Олбрайтън е на път да спечели титлата с „Лестър". Какво мислиш за него, а и за „Лестър" като цяло - вярваш ли, че ще вземат титлата?

- Много ще се радвам за Марк Олбрайтън, ако спечели титлата. Още като юноша много го харесвах, защото е от тези момчета, които се стараят страшно много на тренировките, постоянно се допитват до по-опитните играчи и искат да се учат. Тъжно е, че нещата за него не се получиха по най-добрия начин във „Вила" и той трябваше да напусне. Но доказа на всички, които го отписваха за големия футбол, че са грешали. Той се доказа в отбор, който ще спечели Висшата лига, редом до Джейми Варди, Рияд Марез и останалите. А относно „Лестър" - въпросът не е до вярване, а до това, което се вижда. „Лестър" победи всеки, надигра всеки. Те заслужават да спечелят лигата и аз лично се надявам да го направят. А после се надявам да се представят много добре и в Шампионската лига.