Л. Решетников: Защитата на християнството излиза на първи план в политика
Секция: Интервюта
28 Април 2016 11:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Л. Решетников: Защитата на християнството излиза на първи план в политика

/КРОСС/ Директорът на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников разговаря с руското радио „Радонеж“ за конфликтите в съвременния свят, човешкото им измерение и ролята на Православната църква в живота им; за сценариите, които според него готвят стратезите отвъд Океана, за да сломят съпротивата и мощта на Москва.

Руските войски вече са частично изведени от Сирия, но веднага след това пламна Нагорни Карабах. Според някои западни медии, ако [руският президент Владимир] Путин не беше одобрил операцията в Сирия, то след падането на режима на [сирийския президент Башар] Асад, всички тези бойци щяха да се озоват в Кавказ през турския коридор. Тогава те щяха да могат да ударят нашата база в Армения чрез Нагорни Карабах. Мислите ли, че това са просто теории или в тях има логика?

Л.П. Решетников: Разбира се, че има логика. И тя е основополагаща. При всички положения ние трябва да разглеждаме продължилия 4 дни конфликт в района на Нагорни Карабах именно в ракурса, който Вие посочихте. Не е въпросът дали са виновни Азербайджан или арменците… Не! Тук всичко е много по-сложно и сериозно. След Сирия Кавказ действително стана и продължава да е цел на радикални ислямистки сили. И не е изключено зад тези сили да стоят интереси, които съвсем не са ислямски.

Те, тези сили, имат интерес Русия да се разпадне и на първо място да ни създадат проблеми. Случилото се четиридневно противопоставяне бе повлияно и непосредствено стимулирано от тези сили. На първо място, не бива да се забравя негативната роля на Турция. Тук присъстват и САЩ. И никой не би се впуснал в конфликт без съгласие, идващо отвъд Океана. Но те се впуснаха! И така разкриха посоката на следващия удар. Ако Русия сега не беше нанесла превантивен удар по „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия, Сирия щеше да попадне под пълния контрол на екстремистите.

Следващата им кампания щеше да бъде в Кавказ. И това направление би подкрепила и Турция. За нас загубата на Армения и Северен Кавказ щеше да се превърне в огромен пожар, който щеше да дойде до Ставропол. Този пожар се готвеше и той остава част от тези планове. Ние, Русия и нашето ръководство, трябва постоянно да имаме това предвид. Кавказ в момента продължава да е главна цел на антируската дейност на всички световни сили. А Русия остава единственият православен самостоятелен „остров“ в света.

Що се отнася до Карабах, не бива да падаме до нивото на въпроси от рода на „кой е виновен“. Не! Всичко това бе подготовка, репетиция и проверка на силите, както и проверка на реакцията на Москва. („Как ще реагират Москва, Ереван, Грузия, Турция?“).

В Сирия защитихме алевитите, както и християните – православни и не само, и умерените мюсюлмани, сунитите и шиитите, страдащи от религиозните фанатици. Армения е християнска страна. Южна Осетия, където също се застъпихме за интересите на местното население, също е населена с християни. Може ли да се каже, че християнството и неговата защита в света са се превърнали в някакъв императив на руската външна политика?

Л.П. Решетников: Бих казал, че през последното десетилетие Русия като цяло избягва да гради каквито и да било алианси и съюзи – особено военни и военно-политически. Но задачата да се защитава християнството и религиозните свободи в някаква степен действително излиза на първи план в руската политика. Между другото, става въпрос и за руското общество, което споделя тези възгледи. Сега, в нова Русия, за разлика от СССР, където за това не можеше да става и въпрос, това отново е една от най-важните геополитически задачи.

Близкият Изток е тясно свързан с Централна Азия. Като пъпна връв тръбопроводи свързват Средна Азия с Близкия Изток. Американците постоянно измислят някакви нови, настъпателни инициативи в този район, при това всеки път им дават гръмки и кухи имена: „Уверена сила“, „Орлов полет“ и т.н.

Л.П. Решетников: Що се отнася до Средна Азия, и в руската преса, и по телевизията на този район се отделя много малко време. Работата е там, че Средна Азия остава територия, усвоена от руски православни хора. И това бе масова инициатива. Сега там са останали много малко православни. Неотдавна прочетох интервю с епископа на Таджикистан. И той цитира следните цифри: преди 25 години 70% от населението на Душанбe е било рускоезично. А в момента е останал само 1%!

Представяте ли си мащаба на отдръпването ни? Но тук изобщо не става въпрос за нашественици – за военни контингенти, както при американците, които изпратиха там 20-30 хил., създадоха тревога у населението и си тръгнаха. В нашия случай си тръгнаха хора, наше население, което усвояваше тези територии и възпитаваше/обучаваше местното население. Приносът на нашите хора в развитието и на Казахстан, и на Туркменистан, и на Киргизстан е огромен! А сега си тръгнахме оттам!

Тръгнахме си, защото дълги години Русия и руското ръководство изобщо не обръщаше внимание на нашите хора там. И тези хора станаха обект на гонения. Да си спомним гражданската война в Таджикистан. Да си спомним как руснаците първо бяха изтласкани от областта на културата, бяха въведени всякакви ограничения. След това изгониха руснаците и от апарата на държавните структури.

Така бе създадена благоприятна обстановка и всички условия за дейност на сили, които са враждебно или неприятелски настроени към Русия. Там започнаха да проникват различни неправителствени фондации и организации. В същото интервю с епископа на Таджикистан става ясно, че дори в далечни и неизвестни в Русия таджикски населени места вече има американци! И интересно с какво се занимават? Създават фондации. Помагат на своите стипендианти.

Появяват се някакви собствени организации. Така се създава мрежа, която би гарантирала реализацията на всички тези „блестящи“ операции, а именно: усвояване и контрол, по-нататъшно привличане на цялата Средна Азия към тяхната сфера на влияние. Трябва да се каже, че ръководството, поне на някои от тези страни – бившето ръководство на Киргизстан, на Таджикистан и др. поощрява тази политика заради притока на капитали, които, за съжаление, се харчат отново много често за лични нужди.

Така че в момента Средна Азия за нас [Русия – бел. ред.] е в известна степен център на напрежение. Рускоезичната маса в Казахстан се сви силно, а в други държави на практика изчезна. В тази празна клетка се настаниха нашите недоброжелатели, които се стремят да подчинят всичко на своя политически контрол. Този регион е преддверие към нашия Сибир. Може би знаете, че американците имат доста големи планове за Сибир. Това вече се прокрадва дори в пресата – в случаите, когато американски политици говорят открито, че е несправедливо такава гигантска територия да принадлежи само на една държава.

И така, всичко се прави с цел да се създаде база на едно много важно направление – Средна Азия. През този регион минават тръбопроводи с енергоносители. Да, американците планират именно там да прокарат своя т. нар. „копринен път“ през Средна Азия. И така се появява нуждата ръководството на всички тези държави да се държи под техен контрол. Трябва само да се каже: САЩ продължават да са водеща икономика в света, но и те в момента са ограничени финансово: трябва да се занимават с Либия, Сирия; не знаят какво да правят с Ирак.

Продължават да не знаят какво се случва с Русия и какво се случва в Средна Азия. Налага им се и постоянно да мислят за Китай. И тук Русия би могла, според мен, да се завърне по-активно в Средна Азия. Не е нужно нито да завладяваме територии, нито да контролираме правителството. Трябва да развиваме хуманитарно и икономическо сътрудничество и да подкрепяме нашите хора, останали там, които са в тежко положение.

Важно е да се завърнем като водеща сила. Нашата дума трябва да тежи, за да може ръководителите на тези или онези държави да разберат, че ограничаването на руснаците не е в техен интерес. Има и виждане, че ако не тръгнем по този път, независимо от всички трудности, които САЩ изпитват, те все пак ще намерят начин да се закрепят в този район. И така Русия ще бъде обкръжена от юг и ще настъпи ситуация на кръгова отбрана.

Не смятате ли, че Русия е талантлив ученик на гурутата, измислили „Харвардския проект“ след Отечествената война? Първият опит да се използват религиозните и етнически противоречия като несмъртоносно оръжие направиха американците веднага след края на Втората световна война, като приеха проекта на Хаусхофер и Гес в Мюнхен. Тогава бе събрана група от експерти по идеологическа борба, която проучваше особеностите на съветското общество. На върха на айсберга работеха радиостанции, които излъчваха в Русия. Те се стремяха да повлияят върху съзнанието на хората в страната, като изменят идеалите и ценностните им ориентири. И, между другото, успяха в значителна степен. Ако нашите опоненти действаха с подобни методи, може ли да се смята, че Русия се е научила от грешките си и в момента обмисля възможността да използва „мека сила“. Според американската класификация този метод се смята за дългосрочно по-ефективен от директната военна намеса. Бихме могли да внедрим руския език, да върнем престижа на нашето образование, да подкрепяме единоверците…

Л.П. Решетников: Да! Това е нашата задача: руският език, нашата съвместна история, културни връзки… Всичко това трябва да се възражда не „на парче“, а повсеместно. За съжаление, в тази област Русия като държава действа лошо, неповсеместно, а често и просто с обратния резултат. Нямаме достатъчно фондации, институции, търговски организации, които да работят в тази посока. Те са много, много малко! Току-що наша делегация се върна от Армения, където проведохме младежки конкурс. Постоянно присъстваме там. Връчихме дипломи и премии, проведохме семинар, имахме изяви…

Но при все това нашите арменски колеги казват: „Малко е!“. Тези мероприятия са евтини. За тях не трябва много разходи. Но по някаква причина не ни стигат пари. <…> Трябват ни средства за най-елементарна работа в Средна Азия. Опитваме се да работим в Таджикистан, Киргизстан, Казахстан… <…> В същото време същите тези американци, макар и много по-далеч географски, присъстват в Средна Азия много по-плътно от нас. Именно в хуманитарна посока. Дори и китайците присъстват по-силно. Разбира се, нашата църква присъства там, независимо от трудностите. И в момента това е единствената постоянно присъстваща сила. Така че нашите опорни точки са посолството и църквата.

Източник: “Руски дневник”