/КРОСС/ Проблемът с допълнителните пенсии датира от самото създаване на системата, смятат експерти. През седмицата се разви медийна дискусия, след като Министерството на финансите внесе промени в Кодекса за социално осигуряване, според които всички вноски в един фонд ще се събират в пул, от който ще се изплащат пенсиите до живот, за сметка на отпадащата възможност за наследяване на личните партиди. Проблемът е, че допълнителната пенсия е разчетена за определена възраст и който я надживее, няма да получава повече пари от нея, защото средствата по партидата му са се изчерпали.

„Става въпрос за дълбоко малоумие, вградено в един закон от самото начало. Проблемът е да се реши нещо, което е заложено още от самото създаване на закона", каза финансистът Емил Хърсев в интервю за Нова телевизия. „Единият тип осигуряване е „банкерски", капиталов - внасяте по собствена сметка, натрупва се лихва, теглите. Когато остане нещо, наследниците ви го получават. Другият тип е на принципа на усредняването - събираме вноски от всички, плащаме на тези, на които дойде ред, от общия кюп", обяснява той. „При нас законът е кентавър - заложена е смесена, хермафродитна система. При нашето законодателство се очакваше, че хем ще има наследяване, хем ще се разпределя", казва Хърсев.

„Системата е сбъркана, затова не трябва да се крещи, че Министерството на финансите в момента иска да вземе парите на хората. То е длъжно да постави проблема, но мисля, че не го решава, защото повтаря същата грешка - отново се прави опит да се примирят двата принципа", каза бившият финансов министър (1994-95) проф. Христина Вучева.

„Не може да има принцип, който да удовлетвори това всеки пожизнено да получава цялата сума и да има индивидуална сметка", казва тя. „Това може да стане само ако фондовете направят гаранционни резерви, но досега никой не е поискал това от тях", добавя Вучева.

„Най-чистият вариант е да запазим индивидуалната сметка, но човек не трябва да разчита, че ще му бъде плащана пожизнена пенсия, а изрично да му бъде казано, че ще разполага с това, което има по сметката си", предлага Вучева.

„Законодателят трябва да се погрижи всеки да внася минимума, който след години да му позволява издръжка на живота", съветва Хърсев.