Транстихоокеанското партньорство като споразумение срещу Китай?
Секция: Коментари
10 Май 2016 13:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Транстихоокеанското партньорство като споразумение срещу Китай?

/КРОСС/ Водещ руски експерт разсъждава по въпроси, свързани с интеграцията в Азиатско-тихоокеанския регион по повод статия на Барак Обама за Транстихоокеанското партньорство (ТТП).

В колонка, публикувана от „Вашингтон Пост“ (The Washington Post), президентът на САЩ Барак Обама призова Конгреса възможно най-скоро да одобри споразумението за Транстихоокеанското партньорство. Той отбеляза, че подобна стъпка ще позволи на Вашингтон да диктува правилата на международната търговия.

„Светът се промени. Правилата се променят с него. САЩ, а не страни като Китай, трябва да ги пишат. Нека се възползваме от тази възможност, да приемем Транстихоокеанското партньорство и да гарантираме, че Америка не държи чантата, а държи писалката“.

Обама пише, че основният търговски съперник на САЩ – Китай, също активно обсъжда правилата за търговия с останалите държави от Азиатско-тихоокеанския регион и евентуално многостранно споразумение под егидата на Пекин на теория може да „отнеме част от най-бързоразвиващите се пазари в света за наша сметка и така да изложи на риск американски работни места, фирми и стоки“.

В отговор китайското Външно министерство заяви, че правилата на международната търговия трябва да се определят от всички държави по света съвместно, а не да бъдат диктувани от една страна. Специално за „Коммерсантъ“ директорът на Руския център за изследване на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) към Руската президентска академия за национално стопанство и публична администрация Наталия Стапран анализира колонката на Барак Обама.

Колонката на Барак Обама за Транстихоокеанското партньорство, публикувана във „Вашингтон Пост“, е неочакван пример за откровена и неприкрита агитация. Ясно е, че сега основната цел на американския президент е възможно най-бързо да убеди американския Конгрес да ратифицира този документ. А това означава, че той трябва да говори преди всичко за ползите, които документът би донесъл на американците.

И въпреки това, за да си спести срама, той би трябвало макар и мимоходом, да спомене, че документът би бил полезен и за останалите участници и би бил от полза за целия регион. В текста на статията обаче Азиатско-тихоокеанският регион е представен не като равноправен партньор на САЩ, а като безличен перспективен полигон за разкриване на американските възможности – и нищо повече. В текста няма и дума за интересите на партньорите по договора, макар че на международната арена Барак Обама непрекъснато говори, че изгода ще има за всички участници.

Китай е единствената страна, която е спомената в текста на колонката, освен самите САЩ.

Неприятно впечатление прави и неприкрито агресивната антикитайска риторика. Създава се странното усещане, че в САЩ не само в политиката, но и в икономиката единственият реален стимул за вътрешно сплотяване и приемане на важни решения е набелязването на конкретен противник.

„Превръщането на ТТП в споразумение против Китай го прави много по-непривлекателно“.

На работно вътрешно ниво това би могло да се оправдае, но от устата на един президент то звучи като официална външнополитическа стратегия и открито предизвикателство срещу Китай, който, между другото, до момента реагира на Транстихоокеанското партньорство доста сдържано и дипломатично.

Подобно превръщане на ТТП от споразумение „в името на всеобщото икономическо благополучие“ в споразумение „срещу Китай“ значително понижава външната му привлекателност. Още повече че след Китай в статията за първи път възниква още една линия на противопоставяне, която до момента американците не са обозначавали открито – споразумението за ТТП се противопоставя на споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП – преговорен процес във формат АСЕАН+6, където Китай играе активна роля).

Противопоставянето на РВИП и ТТП е доста непредпазлив ход, тъй като това може да отблъсне азиатските страни, участващи и в двете споразумения – те гледат на тях като на взаимодопълващи се и не са готови да избират между САЩ и Китай. И в двете споразумения участват едновремнно 7 от 12 участници в ТТП и всички те смятат, че тези два договора се допълват взаимно.

Така, дори и този текст да вдъхнови американския Конгрес бързо да го ратифицира, той може да изиграе лоша шега на САЩ в отношенията им с външните партньори, а някои от точките в статията на американския президент могат да бъдат буквално използвани от противниците на ТТП в други държави като доказателство, че то прокарва изключително американски интереси. А това едва ли ще помогне на популярността на споразумението в останалите страни.

За да влезе в сила този договор, освен да бъде ратифициран вътрешно, на американците ще им е нужно той да бъде одобрен и от още няколко партньора, като общата им тежест трябва да надхвърля 85% от БВП на всички участници в ТТП. Статията на Барак Обама във „Вашингтон Пост“ едва ли ще увеличи ентусиазма на азиатските скептици.

Оригиналният текст на статията на сайта http://www.kommersant.ru/doc/2978851

Източник: “Руски дневник”