/КРОСС/ Нараства военното присъствие на НАТО на територията на България. София може да играе по-активна роля в украинската криза, се казва в анализ на американската частна разузнавателна компания Stratfor.

Румъния и България ще продължат да приемат струпването на войски на НАТО в региона, с цел обкръжаване на Русия, гласи още американската прогноза. Според Stratfor културните и исторически връзки между Русия и България предполагат по-топлите ни отношения с Москва. Енергийната ни зависимост от Русия допълва „липсата на пространство за политически маневри". Наред с това „българските олигарси и определени политици имат по-близки отношения с Русия, отколкото румънските им колеги. Освен това Румъния е в пряка борба с Русия за влияние в Молдова".

Интензитетът на украинския конфликт и продължителността на дуела между Русия и Запада правят Румъния и България по-решителни в отстояването на сигурността им и нападките срещу Русия. Нарастването на войските на НАТО на територията на двете страни и отношенията между София и Киев са достатъчно красноречиви. По темата от Stratfor изтъкват и че през миналия месец украинският президент Петро Порошенко е обсъждал с румънския и българския си колега съвместни военни подразделения. Едно такова начинание вероятно ще прилича на съвместните взводове на Украйна, Полша и Литва и ще увеличи активната роля на България и Румъния в украинската криза, смятат от Stratfor. Според американските анализатори ние и северните ни съседи сме готови да бъдем „по-важни играчи в тази криза, както и в бежанската" и ще бъдем въвлечени в развитието на ситуацията между Европа, Русия и Турция.

„Значението им ще нараства", заключават от Stratfor в прогнозата си за България и Румъния. Финансовата криза от 2008 година не засегна двете икономики в такава степен, в каквато страните от еврозоната, въпреки че доведе до свиването им, отчитат американските анализатори. Румъния има значително по-добър икономически растеж в сравнение с нас, тъй като северната ни съседка е по-развита и не е дотолкова ограничена от институционални проблеми. Въпреки това корупцията и бавният темп на реформи вероятно ще попречат и на двете страни да постигнат целта си за влизане в Шенгенската зона. До момента миграционната криза в Европа не засегна толкова силно Румъния и България, тъй като нито една от двете страни не беше част от Балканския маршрут на преминаване. Броят на мигрантите, които София и Букурещ, трябва да настанят на своя територия, според квотите, е незначителен, отбелязват от „Стратфор". Американската агенция обаче смята, че след споразумението ЕС-Турция от март и затварянето на гръцко-македонската граница, мигрантите могат да търсят нов път към развитите европейски страни или на Запад през Италия или на Север през България и Румъния.

Според Stratfor в такъв случай България ще е по-уязвима на бежанските потоци от Румъния, поради етническата и религиозна чувствителност, голямото турско малцинство у нас и по-малкото общо население на страната. Премиерът Бойко Борисов не иска страната ни да се превърне в алтернативен маршрут и обмисля съвместни сухопътни и въздушни операции с Македония с цел ефективен граничен контрол. Миграционната криза обаче потопи възможността Румъния и България да бъдат приети в Шенген скоро. „Европейските нации вдигат гранични огради и ограничават движението между страните. Независимо дали по-голям брой бежанци ще влязат в (България и Румъния), цялостното нарастване на национализма и антишенгенските настроения в Европа ще навредят на шансовете на Букурещ и София да влязат в Шенген", пишат от Stratfor  и отчитат, че в Западна Европа имигрантите от България и Румъния може да бъдат възприети като заплаха, сходна на тази от бежанците.

БГНЕС