/КРОСС/ Страната ни е третият по обем експортен пазар за Турция

Повече от 80% от всички продавани в България плодове и зеленчуци сега се отглеждат в съседни страни! Това е резултатът от агрополитиката на страната ни и на европейското субсидиране през последните петнадесетина години.

Но хората много бързо се преориентират към бизнеси, които се субсидират. А производството на български плодове и зеленчуци ще се подкрепя през следващите години. 200 млн. евро е обвързаната подкрепа на сектор "Плодове и зеленчуци" за целия ЕС. От тях България отделя 40 млн. лв.: „За МЗХ секторът „Плодове и зеленчуци" е приоритетен и се прави всичко възможно България да възстанови традициите.... но, както отбелязва земеделският министър Десислава Танева, резултатите ще бъдат видими едва след няколко години..."

Проблемът при градинарите и овощарите, за разлика от зърнопроизводството е, че възстановяването и създаването на овощните градини, зеленчуковите полета и оранжерии изискват много повече време и средства. И след като толкова години вносът на плодове и зеленчуци се стимулира,все още продължава тенденцията към спад в производството.

В сектора стопанствата са със среден размер. Обработват от 50 до 100 дка, като през последните години производителите с над 250-300 дка се увеличават. Броят на фирмите за производство на плодове и зеленчуци е към 170 хиляди в цялата страна.

Ако тези стопанства се обединяват в организации на производители ще бъдат много по-улеснени в бизнеса си, препоръчват всички експерти от бранша.

През последните 20 години при някои плодове и зеленучци производството намалява около 10 пъти, коментира Мариана Милтенова, секретар на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).

„Структурата на субсидирането - СЕПП, след 2007 г., създаде дисбаланс и спря развитието на сектор плодове и зеленчуци. Мога да дам пример с фирма, член на съюза, която обработваше 6000 дка зеленчуци. Поради конюнктурата, която се създаде с регламента на ЕС за директни плащания на площ след 2007 г., собственикът й пренасочи част от дейността си към зърнопроизводство, защото е по-рентабилно, с много по-малко работна ръка, по-малко разходи и гаранитрани приходи. В момента отглежда само около 600 дка зеленчуци...Много други производители също се пренасочиха към по-лесните сектори, където относиленият дял на субсидията в продукцията е от порядъка на 25-28%, докато при зеленчуците тя беше между 1-2%, а при плодовете 3-4%. "

Сега, след насочването на субсидии към този "пострадал" сектор започва да се появява обратното явление - тези които все пак са стабилизирали стопанствата си през годините започват да насочват инвестиции в овощни и зеленчукови градини.

В цифри, по данни на НСИ, през миналата година вносът на зеленчуци е 253 хил. тона, което е най-високото ниво от три години насам при 225 хил. тона година по-рано. Сходна е и ситуацията при плодовете - внесени са 267 хил. тона при малко над 223 хил. тона за 2013 година.

Традиционно реализираните в България продукти идват основно от съседните Турция, Гърция и Македония. През последната година, след въвеждането на ембаргото от Русия се наблюдава и по-голямо присъствие на полските зеленчуци.

Страната ни е третият по обем експортен пазар за Турция. Според официалната статистика вносните плодове и зеленчуци са около 2/3 от потребяваните в България. Но според членовете на НСГБ, реализираната в страната чуждестранна продукция е значително по-голяма от местната. По техни изчисления около 15% от плодовете и зеленучците, които се консумират в България, са българско производство. Това е индикация какви са мащабите на вноса.

В последните години се опитваме да търсим нови пазари и пазарни ниши и да правим експорт на плодове и зеленчуци в традиционни за нас пазари, отбелязва секретарят на НСГБ: „Една част от тях, разбира се, се изнасят в преработен вид. Малка част са в свежо състояние. Най-много пресни плодове до преди две години изнасяхме за Русия, предимно череши и праскови. За Европа - Германия, Австрия, Англия, Белгия, Словакия също се изнасят и праскови, и череши, и краставици, и пипер. Миналата година имахме експорт и към Норвегия. Търсим нови пазари", посочи още Милтенова.

Тя обясни, че Националният съюз на градинарите в България има промоционални европейски проекти, които са свързани с промоция на пресни череши. „Това наистина е помощ, която ни дава възможност да промотираме българската продукция, която се отличава с много добри вкусови качества, на пазари, които не са традиционни и са нови за нас. Надяваме се, че постепенно ще намерим нови пазари и в скандинавските страни, и в арабските държави", заяви Милтенова. Тя допълни, че с подкрепата на Министерството на земеделието и храните е започнала и дейност, свързана с експорт на прясно преработени плодове и зеленчуци за Китай: „Опитваме се в последните години да увеличаваме експорта..."

Крачка напред в бранша е и новата форма на търговия с плодове и зеленчуци, използвана от Националният съюз на градинарите. Електронният сайт „Градинария", стартира миналата година. Порталът прави възможен директния контакт между производители, търговци и преработватели.

„Целта ни е с онлайн платформата да скъсим веригата на доставки. Предимствата са много - продукцията не се оскъпява, като преминава през няколко посредника. Разходите на производителите за транспортиране до тържищата без гаранция, че ще реализират сделка, отпадат. Плодовете и зеленчуците се предлагат в по-свежо състояние на потребителите, тъй като стигат по-бързо до търговските обекти. Има производители, които през последните години работят добре с веригите. В някои от магазините има поставени дори отделни регали и означения за българска стока. За съжаление тази година има фирми, които по-успешно продават на търговски вериги в Румъния, не искам да споменавам имена, но имат представителства и в България. Румънците предлагат по-добри изкупни цени на нашите производители, а изискванията им не са така завишени, както тук", коментира Милтенова и добавя, че вече и обемите не са проблем. Има например оферти за продажба на 100 хил. кг дини, 50 хил. кг картофи. Това са сериозни количества, които могат да задоволят изискванията на веригите. Цените също са много добри, съизмерими са с това, което се предлага в магазините, а има място и за търговците...

Загубите от ембаргото за сектора са много повече от официално изнесените 22 млн. евро, твърдят от НСГБ. Само в сектора на черешите износът към Русия достигаше 60-70%.

Като държава от ЕС няма как продуктите ни да се освободят от мито, обяснява Мариана Милтенова: „Сърбия, Турция, Македония например имат споразумения за безмитен внос в Русия.

Затова нашата продукция се ескпортираше от търговци от Молдова, Украйна и Беларус, тоест като небългарска. Затова експортът бе много по-голям, отколкото се отчита по документи.

През 2013 г. съюзът ни започна реализацията на европейски проект „Промоция на пресни череши в трети страни" (Русия и Норвегия). Имахме сключен договор с най-голямата търговска верига в Русия на стойност 10 млн. евро, като бяхме договорили 70% авансово плащане. Обаче дойде ембаргото и всичко пропадна..."

„Български фермер"