/КРОСС/ Нулеви са шансовете на Радан Кънев за стабилен десен проект, заявява математикът в интервю за „Труд"

- Проф. Константинов, лесно ли се разминахме с предсрочните парламентарни избори?

- Разминахме се, защото никой не иска такива избори сега. От тях ще спечелят единствено ГЕРБ, но не много. В момента ГЕРБ имат 84 депутати, след нови избори ще има 95 или 100, отново недостатъчно за мнозинство. Ще изчезнат 3-4 от малките формации, които в момента са в парламента. Поради това малките формации, без АБВ, отчаяно ще подкрепят кабинета. Очевидно е, че парламентарни избори в момента са пълна дивотия. А ако изборите са 3 в 1, ще ги прави служебен кабинет, назначен от президента. Ако той самият е кандидат, това не е ли конфликт на интереси?

- Левицата се окопитва, там има нова енергия, която търпи развитие, а десницата?

- ГЕРБ подценява това, което се случва в момента, а то е опит за римейк на 2001 г. През 1997 г. левицата такъв бой изяде след кризата „Виденов", че изглеждаше, че поне два мандата ще е изхвърлена от властта. Нищо подобно. Възходът на БСП започна с избора на г-н Първанов за президент през 2001 г. и левите плътно се настаниха в управлението два мандата. Десните днес трябва да са особено внимателни. Защото историята може да се повтори като фарс.

- След избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП има ли шанс левицата да се обедини?

- Не е тайна, че докато г-н Миков беше против общи действия с АБВ, новото ръководство е много по-меко и осъзнава нуждата от обединение вляво. Смятам, че има разбирателство между г-жа Нинова и г-н Първанов, което ще доведе до общ ляв кандидат, което е логично. В момента левицата е много слаба и ако допълнително се разцепи за президентските избори, ще е фатално за нея. Така че те ще имат общ кандидат и най-вероятно това ще е г-н Калфин, който очевидно стои добре. Друг достатъчно познат кандидат не виждам, а и няма време такъв да се лансира.

- Калфин ще бъде ли припознат от консервативните сили в БСП?

- Защо да не го припознаят? Левите избиратели, както и десните, се чувстват зле, когато лидерите им се цепят. И те с удоволствие биха приели обединение. За избирателите от БСП мантрата „единство" е много важна. Г-н Александър Лилов им завеща това единство и те още си го търсят. И тъй като г-н Ивайло Калфин е силен кандидат, добре е ГЕРБ и десницата да се стегнат, защото битката няма да е лесна. През 2011 г. г-н Плевнелиев спечели срещу г-н Калфин на втори тур с 52,6 срещу 47,4%, не е кой знае каква разлика.

- Това до каква степен застрашава ГЕРБ?

- До голяма. Затова призовавам десницата и център-дясното да не се туткат повече, а да издигнат кандидат за президент. И да не им пука, че кандидатът им щял да бъде атакуван. Ако той е читав и борбен, какво като го атакуват? Вижте в САЩ каква кървава битка се вихри.

- Как да си обясним забавянето на ГЕРБ и другите партии при издигането на кандидатури за президент?

- Има много хипотези. Едната е, че има външен натиск да се издигне един кандидат, с който структурите на ГЕРБ вече не са съгласни. Но България нито е малка, нито е слаба държава. България има ключово геостратегическо положение. И като точка, през която минават енергийни потоци, и като една от държавите, които са най-близо до пожара в Близкия изток. След нас е Турция, но тя е държава във война. Ние сме първата стабилна европейска държава, която граничи с изключително размирен и опасен район. Така че има сили, които предпочитат един или друг за президент. Но аз смятам, че България е тази, която трябва да реши кой ще е той. Само че не остава време. Президентските избори ще са след пет месеца - на 23 октомври първият тур, на 30 октомври вторият.

- Но още няма решение на парламента за датата на изборите?

- Е, аз току-що я обявих датата. Два от тези 5 месеца са летни - българинът ще ходи да почива и правилно. И приказките, че ГЕРБ през юли ще съобщи кандидата си, не ги разбирам. Кандидатите трябва да бъдат ясни до края на този месец, ако искаме да бъдем отговорни и честни към българския народ. Той не заслужава да бъде разиграван. Българският избирател е интелигентен и претенциозен и така трябва да бъде. Виждате кампанията в САЩ откога е, хората там могат да се ориентират и да направят информиран избор. И изненадващ, между другото.

- Референдумът, който парламентът одобри вчера, как ще се съвмести с изборите?

- През 2015-а заедно с местните избори правихме референдум и нямаше проблем. Опитът не беше много добър, защото не се набраха необходимите гласове за валидност на референдума. Това е, от което трябва да се опасяваме. Президентските избори са от малкото, при които не са се достигали заветните 50 на сто изборна активност. На първия тур през 2006 г. г-н Първанов спечели убедително, но бяха гласували по-малко от половината избиратели. Има реална опасност, поради това, че президентските избори не предизвикват голям интерес, на първия тур да се случи същото. Т.е. референдумът да остане само пожелателен, а въпросите да се обсъждат после в Народното събрание. Даже си мисля, че политиците са сигурни в това и затова лежерно допуснаха въпроси, които, ако бъдат одобрени, ще доведат до тежки проблеми в българската изборна система. Но това вероятно няма да стане.

- Като намаляване на броя на депутатите от 240 на 120?

- Това е хубава идея, аз също смятам, че могат да бъдат намалени поне с една трета. Все пак има шанс този референдум да ядоса и да мобилизира българите да гласуват. Защото това е прекрасен начин да кажат какво мислят за политическата класа. А то не е много хубаво. Би ги предизвикал и въпросът за финансирането на политическите партии. Българите са бесни, че нашите партии са най-добре финансирани в цяла Европа, а същевременно сме най-бедни. Колкото до мажоритарния избор в два тура, системата М2 я има само във Франция от общо 28 държави в ЕС. Ако беше такава панацея, щяха да я предпочетат и други. Който избира мажоритарна система, трябва да знае, че това е свързано с много голям риск от изкривяване на резултатите. Тогава ще видим какво се казва купуване на гласове.

- Депутатите ще отхвърлят ли ветото на президента във връзка с гласуването в чужбина?

- От това вето зависи стабилността на управлението в голяма степен, защото ПФ иска то да бъде отхвърлено. Нещата са много деликатни. Ще се върна към свое старо предложение, което е компромис и би трябвало да задоволи и двете страни. Основното опасение на тези, които приеха ограничения за гласуването в чужбина, е, че с това право се злоупотребява. Тези хора имат основание. Моето предложение е във всяка секция в чужбина да се изпращат минимум двама представители на държавата. Да се гарантира, че на българските избори в чужбина се говори само на български и не се извършва агитация на друг език. Тези представители на държавата, които ще са във всяка секция, да имат право да прекъснат изборния процес в случай на нарушаване на горните условия.

- Това не е ли свързано с много средства?

- Банална истина е, че демокрацията е скъпо удоволствие. Да, изборите в чужбина струват милион и нещо. Сега ще дадем още неколкостотин хиляди лева за още 400-500 командировани български служители. Известно е, че опасенията не са за секциите в Австралия и Америка, а за тези в Турция, и няма какво да се правим на луди. В Турция, ако има 200 секции, това означава още 200 командировани служители. Ами ще ги командироват. Плюс това аз апелирам и към партиите - пратете свои представители, за какво са ви тия субсидии?

- Ако ветото бъде отхвърлено и се сезира КС?

- Там е тънкият момент, защото не е хубаво да се вземат вече дадени права, каквито имат българите в чужбина. От друга страна, искам да напомня, че до 2001 г. се гласуваше в посолства и консулства и никой не смяташе, че е противоконституционно. Има държави, в които изобщо не се гласува в чужбина. Има държави, в които се гласува в посолства и консулства, но пък има гласуване по пощата и по друг начин... Иначе нашият закон е твърде либерален. Особено важно е обаче да се въведе район за гласовете от чужбина. Това няма да промени изборния резултат, но ще изравни конституционните права на българите в чужбина и в страната. В момента в чужбина не могат да гласуват за конкретни партийни листи и да използват преференции, както и да издигат независими кандидати.

- Какво ще стане със задължителното гласуване?

- Задължителното гласуване е безсмислица, ако нямаме изчистени избирателни списъци. Как точно ще бъдат задължени избирателите - със санкции ли? Това с изхвърлянето от списъка след негласуване на два избора не е ясно как ще стане. А и дотогава законът пак ще е променен. По-добре е да има някакви бонуси. Като обслужване с предимство в общината. Ако трябва, да се опростят 5% от данъците на съответния избирател. Българинът обича нещо, макар и малко, да вземе, но да не е съвсем капо.

- Гласуването на новия социален министър, вероятно Томислав Дончев, показателно ли ще е за стабилността на мнозинството?

- Г-н Дончев е една от най-силните фигури на ГЕРБ, с капацитет и опит, успешен министър и вицепремиер. Ако го изберат, ще се справи. Новото мнозинство ще бъде доста плаващо. Какво от това, че излязоха депутатите на АБВ? Нищо. Народните представители от БДЦ възторжено ще подкрепят ГЕРБ. ПФ също. Личният им интерес е да има парламент. Освен ако не ядосат Бойко Борисов и той сам не тръгне на избори. Освен това не е казано, че като падне кабинетът, трябва да има избори. Нищо не пречи да има нов кабинет, гласуван от същия парламент.

- Възможно ли е Бойко Борисов все пак да се кандидатира за президент?

- Аз имам принцип - възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. А това очевидно не противоречи.