/КРОСС/ Трябва да работим върху профила на атентаторите. Кои са те? Европейски граждани, предимно млади хора, произхождащи от крайните квартали на големите европейски градове, които са напълно изключени от обществото, казва българският евродепутат Илиана Йотова пред Епицентър.бг

Г-жо Йотова, присъствахме на една изключително сериозна дискусия, която завърши с много тревожни изводи. Най-важният от тях- Европа и България продължават да не са готови да се изправят срещу новия тероризъм. А като че ли най-важният конкретен въпрос бе кога ще заработи единна, сихронизирана система на ниво Европейски съюз за борба с терора?

- За съжаление въпросът за генезиса на терора, за новите явления в света липсва като разговор в обществото. Откъде идват рисковете, оценяваме ли достатъчно ясно зародиша на тези явления. Затова и подобни дискусии са изключително необходими.

В момента в ЕП работим по много широк пакет от мерки и законодателни предложения в тази сфера. Надявам се с помощта на експертизата, която чухме на форума от изключително подготвени специалисти в областта на сигурността, да мога да внеса определени текстове в законопроектите, за да бъдат те наистина работещи. А и не е никак маловажно мнението на експертите да бъде чуто - за това какво трябва да се прави както в България, така и в Европа.

Координацията между различните служби за сигурност на европейско равнище наистина е парещ въпрос. Без обмен на информация, без вкарване на данни във визовата система на Шенгенското пространство, без добро сътрудничество, нищо не можем да направим. Горчивата истина е, че една част от атентатите можеха да бъдат предотвратени, ако тази координация съществуваше в по-голяма степен.

Като заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП неотдавна бях на мисия в Сицилия. Членовете на групата ни получихме послание от Евродак, което да предадем в държавите си - колкото и службите да имат основание да пазят информацията за себе си, в днешния свят борбата срещу тероризма и радикализацията няма как да стане без по-засилена координация между тях.

Що се отнася до единната система, имаме уверенията на Комисията, че новата европейска агенция за гранична и брегова охрана ще съществува до края на годината. Процедурата по създаването й ще бъде бърза и няма да мине през обичайните формалности. А законодателната рамка ще е готова до няколко седмици.

Агенцията ще бъде структурирана на основите на съществуващата сега Фронтекс, но с нови правомощия. Ще ползва информационната система на Шенген, както и данните от Евродак- системата за идентификация на бежанци и мигранти. В преходния период регламентът за Евродак ще получи допълнителни правомощия. Целта е да се намери хоризонтално засичане между различните информационни системи, за да не съществуват те сами за себе си и да не се ползват координирано данните им.

Но в дискусията на кръглата маса въпросът за общото звено стигна по-далеч - бе изтъкната необходимостта от създаване на общ европейски разследващ орган с ясни правомощия.

- Кой е най-важният елемент в законодателния пакет, по който работите в Европарламента?

- Огромната директива за борба с тероризма. Тя има много по-сурови разпоредби от съществуващото сега законодателство. Прави се опит да се изработи определение за тероризъм. Включени са много по-сериозни клаузи, свързани с подбудителство, съучастие, подготовка на чуждестранни бойци, с радикализацията, с терористичните групи. 
Но както директивата е много обширна, така и не казва нищо конкретно.

Един от най-големите проблеми в нея е за интернет пространството. Социалните мрежи, пропагандата в интернет са сред най-големите заплахи. Там се организират терористичните групи, там дори се купува и оръжието. Колкото и директиви да съставим, ако не получим помощ от интернет доставчиците и от операторите, няма да можем да се справим с новия тероризъм.

-Директивата ще даде ли гаранции и помощ за България като външна граница на ЕС?

- Тя предвижда помощ от Съюза за държави, подложени на особен мигрантски натиск. Но на този етап изключва България, Румъния и Хърватия, защото те не са част от Шенген. Заедно с колеги от тези държави внесох предложение за промяна в текстовете на бъдещата директива, за която говорихме току-що, но не съм голям оптимист.

Имам чувството, че в момента Европа върви упорито в разделянето на държавите на две групи. Тези в Шенген, чиято сигурност трябва да бъде съхранена на всяка цена, самото Шенгенско пространство трябва да бъде запазено, и една друга част страни от периферията, която заплашва да се превърне в огромен бежански лагер, в буферна зона, в лакмус за имигрантските вълни, които да не влизат навътре в ЕС.

- Като че ли продължаваме да минимизираме щетите от терора, а не се обръщаме към превантивните мерки. Европейските граждани, в това число и българите, се чувстваме все по-несигурни.

- Да, за съжаление и Европа, и България като че ли хвърляме повече усилия в лекуване на последствията,отколкото да видим отъкде започва всичко, откъде идват рисковете.

Оценяваме ли къде е зародишът на тези опасни явления. Говорим много за европейските гета, а знаем ли ли достатъчно какво се случва в българските? Удобно ни е да говорим за другите, а знаем ли в какво става в тези места в нашата малка страна? Струва ми се, че още не е достатъчно късно, за да се предотвратят последствия, които след това стават неуправляеми.

Последната седмица прекарах на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. Тя бе посветена на сигурността, слушахме едни от най-високопоставените европейски лидери- първият заместник-председател на Европейската комисия г-н Тимерманс и комисарят по миграция и сигурност г-н Аврамопулос. В буквално целодневните дискусии през трите дни въпросите, които поставихме, бяха в пъти повече от конкретните отговори, които получихме.

- Как вие виждате генезиса на новия тероризъм?

- Основополагащият въпрос за мен е какво се случи в Арабския свят преди няколко години, какво е това Арабска пролет. Разчете ли го светът? Дали премахването на диктаторските режими доведе до очакваните резултати? 

Към днешна дата отговорът е не. ЕС не направи необходимия анализ нито в своите институции, нито в отделните държави-членки. Даже определени комисари ни успокояваха как оттам ще дойде евтина работна ръка и хора, които ще решат демографските ни проблеми. Думи, които с днешна дата звучат повече от странно.

Емблема за региона стана Сирия, но напрежението е в целия Близък изток. Следващото огромно поле на конфликт, следващото голямо огнище е Либия, а знаете, че част от бреговете й са на буквално една ръка разстояние от Европа.

Като заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност в ЕП мога да ви кажа, че последните доклади, които получихме за ситуацията там са изключително тревожни.

На второ място поставям темата за генезиса на атентатите във Франция и Белгия. Едва ли ще се справим, ако не намерим конкретен отговор за това. Най-елементарното е да потърсиш причините в ислямофобията.

Трябва да работим върху профила на атентаторите. 
Кои са те? Европейски граждани, предимно млади хора, произхождащи от крайните квартали на големите европейски градове. Без образование, с друг тип култура, които са напълно изключени от обществото. Във френските предградия дори не се говори на френски, а на странна смесица от арабски и френски. Те имат свои песни, своя култура. В това няма нищо лошо, но проблемът е в липсата на каквато и да било перспектива за младежите, които стават лесна плячка на всякакви радикални елементи. Да не говорим за странните изявления на белгийската полиция след атентатите на летище Завентем, че няма право да влиза в тези квартали. Или по-скоро не иска да влиза. Там стъпват само специалните части когато ситауцията стане неуправляема.

Друга голяма тема за нас, евродепутатите, е радикализацията в затворите. Голяма част от младежите са вкарани там за дребни престъпления- кражби, хулиганство, наркотици. Но вътре никой не знае кой и как им влияе. А статистиката е наистина потресаваща - след излизането си те нямат обратна социализация, нямат никаква реализация.

Ново явление са и т.нар. чуждестранни бойци. По оценка на ЕП около 5000 европейски граждани се бият на страната на Ислямска държава. Това е огромна цифра. По-лошото е, че има информация как те са излезли от Европа и са на бойното поле, но няма данни колко от тях са влезли обратно на територията на ЕС, как става това, по какви канали. В тази сфера има още много какво да се прави.

Бях изненадана, когато разбрах, че 148 души са преминали през наша територия през 2015 г., за да се бият за ИДИЛ в Сирия. Тази цифра ми се струва твърде значителна за страна с размерите на България.

- Очевидно „горещите точки" са недостатъчни, за да спрат движението на джихадистите из територията на Европа.

- Тази тема предизвика толкова много коментари в България, защото самата същност на „горещите точки" не бе правилно представена . А по време на мисията в Сицилия, за която вече споменах, видях колко още работа има. Над сто „горещи точки" трябваше да бъдат изградени в Италия и в Гърция. По последни данни в двете държави работят едва пет. Това е много тревожен сигнал, защото там са местата, даващи първа гаранция за сигурността на европейските граждани.

За България е тревожен факт и т.нар. реформа на Дъблинския регламент за даване на закрила и статут на чужденците. Допреди няколко месеца всички възможни европейски институции и държави обясняваха как регламентът вече не работи, как е необходима дълбока реформа. Оказа се, че това са били празни приказки. В залата в Страсбург Европейската комисия ни показа своето предложение за промяна в Дъблинския регламент, което ние, депутатите, нарекохме „гримирано". Защото става дума за нищо незначещи корекции.

Какво означава това? Ние като външна граница на ЕС ще бъдем подложени на най-големия мигрантски натиск, че отново ще трябва да се погрижим за бежанците, че ще продължи да действа правилото за търсене на убежище в първата държава от територията на Съюза, където мигрантът пристигне.

Тук връзката с тероризма е огромна, защото от начина, по който работи системата за даване на убежище, се създава съответните гаранции за сигурност и превенция.

- За България е изключително важен и въпросът дали ще отпадне визовия режим за турските граждани. На практика Европарламентът спря тази процедура през последната седмица.

- Докато Турция не изпълни и най-малкото условие от споразумението, което подписа с ЕС, Европа не може да направи и най-нищожен компромис. А споразумението не работи. Въпреки уверенията на Еврокомисията, едва 396 човека са върнати обратно в Турция по онази доста странна система, която бе измислена- за един върнат бежанец от Гърция в Турция тя преразпределя един за ЕС. Ние предупреждавахме от самото начало, че това е много тромав механизъм и не може да има добри резултати, когато политиката е на парче. 
В ЕП питаме - ако утре потокът се пренесе от Гърция и Турция обратно по първоначалния си път - през Либия и Италия, какво правим? Ново споразумение ли ще сключваме, нови милиарди евро ли ще изпращаме? Но не получихме отговор.

В пленарната зала в Страсбург не получихме и достатъчна гаранция, че Анкара е изпълнила 72-та критерия, срещу които може да получи либерализация на визовия режим. Нямаме достатъчмно гаранции, че турските граждани ще пътуват с биометрични парспорти, нито срещу фалшификация, продажба, срещу навлизане на радикални елементи.

- От целия ни разговор и обширната дискусия на кръглата маса се налага горчив извод - рисковете пред България нарастват. 

- Това е голямата тема. България трябва да знае и да заявява своя национален интерес. Учудвам се защо като нация не се събрахме- чрез всичките институции, които имаме, за да използваме целия ни ресурс и да изковем националните ни позиции. По ключови въпроси като как участваме в сигурността на Европа и опазване на границите й; какво е мнението на България за начина за даване на убежище. 

В момента държим златна карта. Сигурна съм, че за много от позициите, които защитават българския национален интерес, можем да намерим съюзници в Европа. За съжаление това не се случва.