/КРОСС/ На 5 май 2016 г. Европейската централна банка нанесе тежък удар в битката срещу парите в брой: ЕЦБ реши, че спира да издава банкноти по 500 евро. Все пак даде на най-скъпата хартия в Европа отсрочка, тя ще е в обращение до края на 2018 година. След това няма да се печата, а издадените банкноти ще се приемат в банките, докато бъдат изтеглени. Обаче търговците вече избягват осъдената на изчезване банкнота. Опитайте се да платите с 500 евро и ще видите, че никой не ще едрите купюри, дори обменните бюра масово отказват. Изгнанието на скъпата евро банкнота е крачка към свят без налични пари.

Целта е плащанията в брой постепенно да се ограничават, а един ден банкнотите въобще да се премахнат. Официалното обяснение е борбата с престъпността. „Парите в брой са кръвта във вените на престъпността", поетично аргументира шведската полицейска шефка Карин Гьотблад. Отвъд поезията аргументите издишат. Няма данни някъде да е намаляла престъпността, макар че ограниченията за плащане в брой са твърда политика на Европейската комисия, налагат ги все повече страни и стават все по-тежки. В Италия са забранени плащания в брой над 1000 евро, търговците в Гърция могат да приемат до 1500, в Испания 2500, във Франция - 3000 евро. Ние сме от най-послушните страни. Българският закон за ограничаване на плащанията в брой бе приет в началото на 2011 г., от 1 януари 2016 г. лимитът бе свален на 10 хил. лева. Криминалната статистика не показва никакъв ефект от тези мерки. Германският Институт по търговията изчислява, че през 2003 г. 66% от плащанията в Европа са били в брой, 31% - с банкови карти. За 2013 г. едва 54% от оборота е в брой, с карти са платени 43% от сделките. Счита се, че днес пропорцията е равна с превес на картите. Но след 2003 г. в Западна Европа растат почти всички престъпления. Тогава какви са целите, кой води войната срещу парите в брой? В коалицията „Антикеш" водят банките. Идеята за забрана на банкнотата от 500 евро прокара през март новият шеф на Дойче банк Джон Краян. Срещу парите в брой е цялата индустрия за безналични плащания, водят я световните лидери „Виза" и „Мастеркард". Интернет гигантите чакат повече печалби, ако изчезнат наличните пари. Но най-голям интерес има фискът. Ако един ден светът осъмне без банкноти и е принуден да се разплаща само електронно, значи всички плащания да се записват, а бирниците ще могат да открият и обложат до последния цент всеки доход и всяка покупка. Ако няма евтин начин да платим в брой, фирмите за картови и безналични плащания могат да вдигнат тарифите двойно от сегашните към 2% средно, поне до 4% върху оборота. Банките ще са спокойни, всички пари задължително ще стоят по сметки и затова никой не може да избяга от банковия данък, който вече плащат „старите" европейци. В България не го усещаме, защото все още вземаме (дребни) лихви за парите, вложени в банките. А в Западна Европа банките вече вземат такса да държат парите. ЕЦБ облага с 0.4% годишно парите на банките при нея, банките вземат от клиентите си от 0.5% до 0.7% годишно, даже класическите спестовни каси в Германия отскоро въведоха такса за съхранение. Ако парите в брой бъдат забранени, таксите ще нараснат няколко пъти. Тогава ще се изпълни и друга отдавнашна мечта, доктрината за „прозрачния човек": всички икономически решения, всеки потребителски избор на всеки от нас ще се записва, съхранява и анализира от системата „Биг Брадър"... извинете, „Биг Дейта" (така наричат масивите с „потребителска информация" за покупките и предпочитанията на всеки от нас. Човекът ще стане напълно прозрачен, търговците ще могат да ползват индивидуални алгоритми на кого какво да продадат и ще знаят на каква цена могат да му го продадат. Държавата ще научава всичко за всички, човек вода няма да може да пие, ако не си пъхне в някакво устройство картата, палеца или не подаде някакъв друг сигнал за плащане. Полицията с точност до секунда ще знае кой къде се намира, накъде се движи, какво прави. Но колкото по-прозрачен става индивидът, по-непрозрачни ще са държавите, банките и доставчиците, които го контролират.

Паричните забрани отнемат свободата в невъобразима досега степен. Това е държавна политика. Според бившия първи финансист на САЩ Лари Самърс само ако напълно се забранят парите в брой, може да се проведе ефективна политика за „стимулиране и стабилизиране" на финансовата система, т.е. политика на отрицателни лихви. Иначе рискът пациентите да изтеглят парите от банките, за да се спасят от нарастващата конфискация на капитала и спестяванията, води до „уязвимост на банковата система". Затова централната банка и държавите сега могат да наложат едва 1-2% паричен данък. Ако забранят парите в брой, могат да вдигнат данъка до 5-10%, достатъчно да покрива загубите в банките и да топи държавния дълг. Освен това паричен данък налага централната банка, няма изобщо парламентарен, само косвен политически контрол.

Обаче агресията роди съпротива

Ходът на ЕЦБ да премахне банкнотата от 500 евро породи остра съпротива срещу забраните и ограниченията. Появиха се защитници на парите. „Банкнотите са лист напечатана свобода", образно се изказа анонимен банкер и даде лозунг на съпротивата. Тя привлича много и твърде влиятелни гласове, сред тях е дори световноизвестният с либералните си идеи институт „Катон" (the Cato Institute) в САЩ. „Спасете нашите пари"*), написа популярният икономист проф. Макс Ото. За броени дни след удара на ЕЦБ рекордно нарастват потребителите, предпочитащи да плащат в брой.

По-важно, опасността вече е осъзната и не само финансисти, вече и политически партии критикуват политиката на Еврокомисията и ЕЦБ срещу плащанията в брой. Започнаха да се обсъждат и рисковете на натрапвания „свят без кеш". Какво ще стане при масов банков фалит? В такъв свят всеки от нас и дори цели държави могат да бъдат "изключени" от платежната система. Десетки кредитни карти и сметки да имате, Системата може да дръпне шалтера на всички до една. Помните как САЩ решиха да „изключат" от двете основни картови системи няколко руски банки (10-15% от всички карти). Отмениха го, но хаосът беше невероятен. Една по-малка икономика може да бъде разрушена, всеки, поставен под банкова забрана, за дни ще стане просяк. Прост технически срив на платежната система може да предизвика катастрофа. Победата на ЕЦБ във войната срещу парите в брой е пирова, съпротивата расте. Ограниченията ще бъдат атакувани все по-аргументирано. Банкноти ще продължават да се печатат. За жалост - все повече.

*) Otto, M., Rettet unser Bargeld, Ullstein-Verlag, Berlin, 2016.

Емил Хърсев, д-р ик.

„Сега"