/КРОСС/ Европейската комисия официално настоя България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да изменят законодателството си във връзка с придобиването на земеделска земя поради това, че то нарушава свободното движение на капитали и правото на свободно установяване.

С Договора за присъединяване от 2003 г. на новите страни членки се предоставя преходен период, през който да приведат националните си правила за придобиване на земеделска земя в съответствие с правото на ЕС. След като през 2014 г. преходните периоди изтекоха, България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия приеха нови закони за регулиране на придобиването на земеделска земя.

В тези нови национални правила има някои разпоредби, които според Комисията представляват ограничение на свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване. Това на свой ред може да възпрепятства трансграничните инвестиции. Някои от ограниченията може да са основателни, тъй като имат за цел борба със спекулативните покупки или обслужват цели в областта на планирането и цели на политиката за селските райони; въпреки това, за да бъдат законни, те трябва да са пропорционални и да не дискриминират другите граждани на ЕС.

Днешното искане на Комисията е под формата на мотивирано становище. Комисията може да реши да се обърне към Съда на ЕС, ако България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не успеят да приведат националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС в рамките на два месеца.

Комисията изпрати т. нар. официални уведомителни писма на България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия през март и април 2015 г. (вж. IP/15/4673 от 23 март 2015 г. и IP/15/4877 от 29 април 2015 г.). След като получи отговори от тези страни членки, Комисията остава загрижена по отношение на националните разпоредби, които в момента са в сила.

Основният повод за загриженост в България и Словакия е, че купувачите трябва да бъдат дългосрочно пребиваващи в страната, което представлява дискриминация срещу другите граждани на ЕС. В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята.

Освен това, както и в Латвия и Литва, купувачите трябва да бъдат земеделски стопани. Въпреки че Комисията е съгласна, че националните органи следва да могат да регулират пазара на земеделска земя по такъв начин, че да поддържат нейното използване за земеделски цели и да насърчават местното развитие, тя смята, че някои от тези мерки са прекомерно ограничителни и дискриминационни, що се отнася до привличане на инвестиции в развитието на селските райони.