/КРОСС/ В петък руският президент Владимир Путин за първи път през тази година пристига в държава от ЕС – Гърция, която е един от последователните противници на санкциите срещу Москва, пише „Взгляд“, цитиран от “Руски дневник”. И макар и Путин да смята, че „в отношенията ни с ЕС няма неразрешими проблеми“, Брюксел е готов да ги създава, дори с цената на това да загърби принципите на демокрацията.

По традиция в навечерието на подобни визити държавните глави или дават интервю пред журналист от страната, в която ще пристигнат, или публикуват статия в някое от популярните местни издания. Този път Путин избра втория вариант: текст, озаглавен: „Русия и Гърция: сътрудничество за благото на света и разцвета“ излезе във в. „Катимерини“.

В нея, освен че припомни историческите корени на руско-гръцките отношения, Путин подробно разсъждава върху текущата обстановка в ЕС. Според президента „Русия изхожда от необходимостта да бъде изграден равноправен, траен партньорски диалог с ЕС по най-широк кръг от въпроси: от визовата либерализация до формирането на енергиен алианс, но за момента не виждаме отсрещна готовност да тръгнем по подобен взаимноизгоден и перспективен път“. В същото време, според Путин, „неразрешими проблеми в отношенията с ЕСняма“ – основното е блокът да се откаже от порочната логика да се държи егоистично и на практика да зачита мнението и интересите и на другата страна.

Думите на Путин за това, че ЕС не е готов за диалог, бяха потвърдени задочно от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Неотдавна той заяви, че ЕС е готов да продължи санкциите срещу Русия и изрази увереност, че решение по този повод ще бъде взето в рамките на следващите 2-3 седмици „без мащабни дискусии“.

Т.е. ЕС не просто не е готов за равноправен диалог с ЕС, а не е готов за диалог дори със собствените си членки, сред които все повече и повече държави са против санкционната политика, отбелязва „Взгляд“. Това говори за редица неща, но на първо място за особеното разбиране от страна на брюкселските чиновници на термина „демокрация“.

В навечерието на посещението си в Атина, Путин отбеляза, че заради взаимните санкции стокооборотът между Русия и Гърция се е свил с 1/3 до $2,75 млрд. „Особено пострадаха гръцките производители на селскостопанска продукция“, подчерта той. Въпреки това Москва е готова да си сътрудничи с Атина в най-различни сфери.

Първата е газовата. В статията си Путин напомня за нелеката съдба на „Южен поток“, блокиран от ЕК, както и за Меморандума за взаимно разбирателство по отношение на доставките на руски газ по дъното на Черно море през трети страни в Гърция и Италия, подписан през февруари. Меморандумът не споменава за кои трети страни става въпрос, но ако погледнем географската карта е очевидно, че става въпрос или за България, или за Турция. И двете страни вече се показаха като ненадеждни партньори, затова все още е рано да се говори за конкретика. Единственото, което е сигурно, че хъбът ще се намира в Гърция. Възможно е Русия да се надява, че страните-получатели на газа сами ще се оправят с ненадеждните транзитни държави, ако възникнат проблеми.

„Убеден съм, че приятелските руско-гръцки отношения са наше общо достояние и здрава основа за перспективно, устремено в бъдещето партньорство. Надявам се, че и занапред ще засилваме многоплановия диалог, като реализираме заедно съвместни планове“, завършва статията на Путин в „Катимерини:. Независимо от липсата на готовност от страна на чиновниците в ЕС за диалог с Русия, те не могат да развалят отношенията на Москва с повечето страни в блока, отбелязва „Взгляд“.