/КРОСС/ Продължава кризата на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората а приори да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем.

Това се казва в изводите от регулярното тримесечно независимо проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено между 8 и 14 юни, очертаващо основните тенденции в общественото мнение за периода април - юни.

На кратко, ако през юни се проведат парламентарни избори 21.9% биха гласували за ГЕРБ, между 10.4% до 12.8% за БСП, 4.9% за Патриотичния фронт, Реформаторския блок може да разчита на 5% подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3.5%, а за Движение 21 подкрепата се увеличава леко до 2.6%. Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4.9% до 4.5%.

Позитивни са оценките за действията на правителството по диверсификация източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо - сред тези на ГЕРБ. Така, за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не „отвън", от недоволни социални групи, а „отвътре" и се дължи на изцяло политически фактори.

Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер, а премиерският му рейтинг (32%) е близък до този в края на двегодишния период от първото му правителство. Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП - Корнелия Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина, лидерите на ПФ поляризират силно общественото мнение, а тези на РБ остават с ниска подкрепа.

След месеци застой, електоралната картина проявява макар и малки признаци на промени. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст, както и националистическите формации. РБ започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу. ДПС е под обичайните си нива за социологически проучвания, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ.

Доверие в правителството и министрите

За периода март - юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса.

От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като - развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист.

Същевременно, правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти. Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина предизвиква откровено недоволство. В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства. Така, за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре" и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро „натиск" от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори.

Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие. Министър-председателят продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е единственият лидер на партия, който успява да удържи подобни позиции при второ правителство, в сложна парламентарна конфигурация.

Оценката за дейността на министрите откроява като най-успешни регионалния министър Лиляна Павлова и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Позитивен тренд регистрират също министрите Вежди Рашидов, Красен Кралев, Ивелина Василева и Даниел Митов, които по-слабо, но устойчиво се ползват с положителен баланс в оценките. Специфична група оформят няколко министри с тежки ресори, натоварени със силни очаквания, разнопосочни интереси и респективно, акумулиращи по-високо обществено недоволство. Сред тези членове на кабинета са финансовият Владислав Горанов, здравният Петър Москов, вътрешният Румяна Бъчварова, икономическия Божидар Лукарски, образователният Меглена Кунева. Останалите около 10-на министри също се ползват с преобладаващо отрицателни оценки, но поради по-слабата им разпознаваемост или специфичност на ресорите, те не привличат силно общественото внимание.

Доверие в институциите

И през периода март - юни продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност.

Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези. Макар и по-слабо, от негативната тенденция страда и председателят на НС Цецка Цачева (14% положителни срещу 45% отрицателни оценки). Доверието в главния прокурор С. Цацаров спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост.

След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности. Това движение в рейтинга показва за пореден път, че в условия на ниско доверие всеки, макар и изолиран инцидент, лесно може да заличи вече натрупани позитиви.

Доверие в партийни лидери и електорални нагласи

Бойко Борисов остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%). Доверието към него, както и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите (21.9%).

Сравнително силно стартира и новият председател на БСП Корнелия Нинова - 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери, и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бележат по-съществен ръст в подкрепата - от 10.4% до 12.8%.

В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Красимир Каракачанов - 18% и Валери Симеонов - 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.

Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок" не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: Меглена Кунева с 10%, Радан Кънев - 9%, Николай Ненчев - 8%, Божидар Лукарски - 6%.

Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3.5%, а за Движение 21 се увеличава леко до 2.6%.

Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4.9% до 4.5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Може да се каже, че избирателите на ДПС са в процес на „изчакване". Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи. Двамата знакови за привържениците на Движението фигури получават ниско одобрение: Ахмед Доган - 5% и Лютви Местан - 3.8%.