/КРОСС/Преживелият Холокоста и носител на Нобелова награда за мир Ели Визел почина на 87 години в дома си в Манхатън, Ню Йорк.

Новината бе съобщена от неговия приятел Менахем Розеншафт и от центъра „Яд ва-Шем".

„Този наистина изключителен човек имаше толкова много измерения - написа Розеншафт от Световния еврейски конгрес. - Той не понасяше всякакъв фанатизъм - разбира се, срещу евреите - но със същата страст той защитаваше всяка друга общност".

Ели Визел е роден в град Сигет, Румъния, на 30 септември 1928 година. Най-известен е заради книгата си „Нощ", в която разказа преживяванията си в нацистките концентрационни лагери в последните години от Втората световна война. Той е бил тийнейджър, когато Унгария превзема града му през 1940 година и депортира евреите към лагерите на смъртта. Ели Визел и баща му потеглят към Аушвиц.

Майка му и сестрата му са убити в газови камери. Баща му не издържа по пътя и вече болен от дезинтерия, умира след побой от офицери от СС.

На 16-годишна възраст Визел дочаква свободата. Заминава за Франция заедно с други оцелели евреи. Започва да работи като журналист за френски и израелски вестници в края на 1940-те. Десет години по-късно той завършва „Нощ", която през 1960 година излиза и на английски език. В началото поне десетина издатели отказват да отпечатат книгата, но след това тя става постоянен бестселър и продажбите до днес са достигнали 10 милиона.

Най-тиражираният цитат на Ели Визел е този:

"Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Обратното на изкуството не е грозотата, а безразличието. Обратното на вярата не е ереста, а безразличието. И обратното на живота не е смъртта - безразличието е."
Визел е написал общо над 40 книги. Оженил се е за Марион Роуз, също оцеляла от Холокоста. Изнася лекции в „Йейл", Колумбийския университет, Университета на Бостън, както и в „Сити" в Ню Йорк.

През 1978 година президентът Джими Картър предлага Визел за член на комисията, която създава Музея на Холокоста във Вашингтон, над чийто вход пише:

„Заради мъртвите и заради живите, трябва да пазим спомена".

През 1985 година президентът Роналд Рейгън награждава Визел със златния медал на Конгреса, а самият Визел след това го критикува заради посещението на германско гробище, където лежат и нацистки офицери.

„Това място, г-н президент, не е вашето място - му казва Визел. - Вашето място е при жертвите на СС".

Визел застава и срещу друг президент и казва на Бил Клинтън през 1993 година: „Не мога да спя от това, което видях" в бивша Югославия.

"Като евреин ви казвам, че трябва да направим нещо, за да спрем кръвопролитията в тази страна - казва тогава Визел. -Хората се бият помежду си, а децата умират. Защо? Нещо, каквото и да е, трябва да бъде направено".

През 1986 година Нобеловият комитет нарича Визел „пратеник за човечеството". Той приема Нобеловата награда за мир с типична елегантност.

„Винаги исках да запазя паметта, затова се борих с тези, които искаха да забравят - казва Визел в речта си при приемането на наградата. - Защото, ако забравим, ще бъдем виновни, ще станем съучастници".

"Винаги трябва да взимаме страна. Неутралитетът помага на потисника, не помага на жертвата. Мълчанието окуражава мъчителя, никога измъчваните. Понякога се налага да се намесим".

"Когато човешкият живот е в опасност, когато човешкото достойнство е застрашено, националните граници и чувства не са важни. Независимо къде мъже или жени са преследвани заради расата си, религията или политическите им възгледи, това място трябва - в този момент - да се превърне в център на вселената".

Ели Визел получава почетно рицарско звание от Великобритания, Ордена на Почетния легион на Франция, както и медал за заслуги от президента на Израел.

През 2012 година той връща медал на Унгария заради „изтриването на трагични и престъпни епизоди от миналото на Унгария, по-специално участието на унгарското правителство в депортирането и убийството на стотици хиляди евреи".

След 2000 година Ели Визел продължава своята дейност заедно с актьора Джордж Клуни в защита на Дарфур, през 2006 година подписва отворено писмо на нобелови лауреати срещу отричането на арменския геноцид. Включва се в каузи за Южна Африка, Босна, Аржентина.

Връща се към темата за паметта и пътува заедно с Барак Обама и Ангела Меркел до Аушвиц през 2009 година.

Визел има син, доведена дъщеря и две внучета.