/КРОСС/ В навечерието на отбелязването на 25 години от приемането на Конституцията на Република България в София се проведе кръглата маса "Българския демократичен модел - проблеми и решения". Организатор на събитието е Фондация "Европа юридика".
В кръглата маса взеха участие широк кръг юристи, политолози, журналисти и граждански активисти. Основни насоки на дискусията в посочените направления бяха поставени от Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и Здравка Калайджиева, адвокат, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека, предаде репортер на КРОСС.
Все по-често съдилищата се обръщат към Конституционния съд (КС) с въпроси, които са им ясни. Тоест те предпочитат да не се произнасят сами, те предпочитат някой друг да каже. Кой е този друг - Конституционният съд. Та дори и когато Конституционният съд не каже, пак се произнасят в светлината на това, което е казал КС, но не и непременно на Конституцията, посочи в изказването си Здравка Калайджиева.
Според нея българската конституция не ни гарантира правото на справедлив процес.
Няма такова право, записано по повод правата и свободите на българските граждани, има някои задължения на съдилищата, като например това да осигурят равнопоставеност на страните. Има право на защита, но то не е същото като право на справедлив процес, посочи адвокат Калайджиева.
Правосъдието не може да бъде лотария, не може едни съдилища да имат едно мнение по един въпрос, а други съдилища да имат друго мнение по същия въпрос. Така гражданите, които имат еднакво засегнати права, се надяват тяхното дело да се падне при този състав, а не при онзи състав, коментира още Здравка Калайджиева.
Тя бе категорична, че в Конституцията трябва да се запише изрично „правото на българския гражданин справедлив процес", така както е в Европейската конвенция. Трябва да се промени и онзи текст, който регламентира съдилищата да защитават едновременно правата и интересите на двете страни пред тях. Това не е възможно, допълни адвокат Калайджиева.
Бившият правосъден министър Христо Иванов акцентира на феномена на трайното неудовлетворение на българските граждани за това как те са представлявани и доколко, в каква степен имат усещането, че българските държавни институции откликват на техните интереси, на техните очаквания.
Това усещане, смята той, е причина все по-често да се чуват призиви за нова конституция. Но в този импулс има и заблуда, допълни Иванов.
Неслучайно се казва, че конституциите са живи документи, допълни Иванов.
Той подчерта, че това дали ще бъде свикано Велико народно събрание зависи от това дали конституционните съдии имат такива нагласи.
Иванов припомни, че наближават президентски избори и каза, че би било добре да се чуе от кандидатите какво мислят по този въпрос, как биха подбирали конституционните съдии.
Малко след президентските ще има и парламентарни избори, допълни той.
Ние трябва, като тези, които са извън политическата класа, да изработим консенсус и българската конституция да се яви пряката конституционна жалба, каза Иванов.
Как можем да казваме, че институциите са отчетни, когато имаме фигурата на главния прокурор?" - попита бившият министър на правосъдието. Иванов припомни, че статутът на главния прокурор в Конституцията е останка от тоталитарните години, когато от обвинението се е очаквало да осъществява общия надзор за законност и да изпълнява четвъртата функция на държавата.
Проф. Нели Огнянова започна с това, ме свободата на медиите у нас е в упадък и призова да правим разлика между правото на свободно изразяване на мнение и това, което сме постигнали, и свободата на медиите в България.
Проф. Огнянова коментира ролята на Конституцията в тези процеси.
Според нея важни в случая са комуникационните права (термин на Конституционния съд): правото на свободно изразяване на мнение, право да се търси, получава и разпространява информация, право на защита на личните данни и на личната неприкосновеност и правото на интелектуална собственост, които са ключови. Тя призна, че Конституцията не е перфектна в описването на тези права. От друга страна, посочи проф. Огнянова, конституцията позволи либерализиране на пазара и прекрати модела медиите да се контролират директно от властта. Това е важно, особено за обществените медии, допълни тя. Медийният експерт обаче заяви, че в НС отново се чуват гласове за отпадане на системите за независима регулация и връщане на контрола на медиите от властта.