/КРОСС/ За първи път учените са успели да проследят последователността на гените в 6000-годишни семена на ечемик, като така ги превърнат в най-старото генетично реконструирано растение до момента. Досега по този начин е пресъздадена само праисторическата царевица.

Генетично, праисторическият ечемик е много подобен на днешния, отглеждан в Южна Леванта. Това подкрепя хипотезата, че зърненото растение е култивирано за първи път в низините на Йордания, пише научното издание Nature Genetics.

Анализираните зърна са открити от пещерата Йорам в Израел, близо до Мъртво море. Те са проучени заедно с десетки хиляди други растителни остатъци, извлечени по време на археологически разкопки начело с Юри Давидович (Uri Davidovich) от Еврейския университет в Ерусалим и Нимрод Маром (Nimrod Marom) от Университета на Хайфа. Пещерата Йорам е трудно достъпна и се е използвала в сравнително кратък период от време преди около 6000 годино, вероятно като временно убежище.

Тези археологически останки дават чудесна възможност да се надникне в растителния свят на Халколита (каменно-медна епоха).

Генетичният материал е добре запазен в продължение на няколко хилядолетия поради изключителната сухота на региона", обяснява Ехуд Вайс (Ehud Weiss) от Университета Бар-Илан. За да се определи възрастта на древни семена, изследователите ги разделили и подложили половината от тях на радиовъглеродно датиране, докато другата половина се използва за извличане на древна ДНК.

"За нас древната ДНК работи като капсула на времето, което ни позволява да пътуваме назад в историята и разглеждаме „опитомяването" на културите в различни моменти от миналото", казва Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института „Макс Планк".

Пшеница и ечемик са били отглеждани преди 10000 години в Плодородния полумесец, област с формата на сърп, простираща се от днешен Ирак и Иран през Турция и Сирия в Ливан, Йордания и Израел.

Досега диви форми на тези две култури продължават да съществуват в региона и са сред най-големите образци на видовете, изследвани в Университета на Хайфа, съобщава сайтът Dna India.

Източник: nauka.offnews.bg