/КРОСС/ Атанас Зафиров, народен представител от „БСП Лява България", пред в. „Земя"
- Г-н Зафиров, преди дни казахте в телевизионно предаване, че от БСП искате правителството да излезе с обща декларация за това, което се случва в Турция. Какво искахте да пише в нея?
- Първо, не може позицията ни да бъде такава, че нямаме позиция. България е единствената страна в региона, която остана без официална позиция или поне не чухме такава. Напълно нормално и резонно беше Народното събрание да излезе с обща декларация от всички политически сили, в която да изрази загриженост от случващото се в съседна Турция. БСП имаше готовност да предложи самостоятелна декларация, но преценихме, че ще бъде много по-национално отговорно, ако тя бъде изготвена от работна група от всички политически сили и тя да носи съответната тежест от цялото Народно събрание. Въпреки предварителните разговори и изявената готовност на по-голяма част от партиите не застанаха зад нея.
Според нас в декларацията трябваше да се каже, че България не приема насилственото сваляне на една редовно избрана власт, че не може в 21-ви век това да бъде решаване на каквито и да било противоречия, но в същото време изразяваме безпокойство и загриженост от развитието и ситуацията в Турция по отношение на човешките права, запазването на конституционния ред и очакваме турското правителство да гарантира на своите граждани техните права по конституция.
- Това становище не беше ли изказано от редица други държави, включително и Европейския съюз?
- Точно така. И забележете, тази декларация щеше да бъде приета преди обявяването на извънредно положение в Турция. За съжаление, това е една крайна мярка. То може да доведе до много тежки проблеми в Турция, да генерира несигурност, редица проблеми, което няма как да не рефлектира върху България. Ние трябва да сме ясни, категорични и да настояваме за обща европейска позиция, като пълноправен член на ЕС. А Турция в качеството си на член на НАТО, като кандидат-член на ЕС, би трябвало най-малкото да чуе тези наши съображения. Като пак казвам, ние трябва да бъдем много внимателни, премерени в тези послания и в никакъв начин да не предизвикваме някаква ответна реакция срещу България.
НАТО показва странна колебливост и пасивност по казуса, факт е, че сега се режат глави на натовски войници. И аз лично съм безкрайно притеснен и учуден от тази пасивност. Не ми се иска да вярвам, че подобно би било поведението при една евентуална заплаха срещу нашата граница. Последните събития също, уволнението на над 20 хиляди учители, ректорите, над 30 губернатори, тук дори не става дума за 8 хиляди полицаи, 6 хиляди военнослужещи и всички военни съдии и прокурори. За това казвам, че ние трябва да бъдем внимателни в нашата позиция.
- Другият много страшен сценарий, който се върти в пространството, е, че ако САЩ не одобрят екстрадицията на Гюлен, Турция по някакъв начин ще ги удари. Възможно ли е това?
- Това би било прекалено смел и апокалиптичен сценарий. Но все пак ние говорим за втората по големина армия в НАТО, за армия от 600 хиляди души, за един солиден ядрен арсенал, складиран в базата Инджирлик, и за
една много добре обучена и смазана военна машина. Освен всичко друго и воюва, защото в Турция се води гражданска война с кюрдите. Турските военни са много добре обучени, минали през война. Това е изключително опасно, ако ислямизмът овладее армията. Ако този краен ислям и тези гледки, на които ставаме свидетели през последните дни, на хора, които режат глави, ако това се пренесе в армията, ще бъде много страшно. Тогава никоя държава, в това число и САЩ, не би могла да е спокойна. Защото имаме достатъчно примери и в новата история. На този етап аз все още смятам, че подобен сценарий е твърде краен, тъй като въпреки арестите и чистката, тя е една солидна институция, пазител на светския характер на държавата, това беше и конституционно закрепено, въпреки че Ердоган го премахна. Но е трудно да се изкорени една такава насоченост в армията с традиции.
- Казахтеq че НАТО е пасивен по отношение на Турция, но пък са доста остри към Русия?
- НАТО продължава да сочи грешния враг и да градира неправилно опасностите. На последната среща във Варшава Русия беше обявена за враг номер 1 и агресор. Каква политическа недално-видност и колко гротескно звучат призивите в НАТО.
- Ние така и не разбрахме каква точно е заплахата от Русия, с какво точно заплашиха НАТО, за да се получи тази остра реакция от тяхна страна?
- Те го свързват със събитията в Крим.
- По същия начин пък в Турция се воюва с кюрдите?
- Тук се мери с двоен аршин. Турция е виновна и за войната в Сирия до голяма степен, но пък независимо от всичко тя като награда получи милиарди за бежанците. По моя информация голяма част от тези бежанци много успешно са се интегрирали в икономиката на Турция. И ако помислим малко, това е един нескончаем приток на свежа и евтина работна ръка за Турция. В голямата си част те са образовани, с професии и успешно могат да се интегрират във всяка една икономика. В същото време на фона на всичко това ти да сочиш като враг Русия е признак за късогледство и недалновидност. Сега виждате как Турция и Русия затоплят отношенията.
- Казахте за ислямизацията в България, а само преди няколко дни главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че тези, които си мислят, че у нас няма радикален ислям, живеят в заблуда.
- Аз се учудвам, че на българското общество трябваше да му го каже главният прокурор, за да чуе нещо, което ние, политици, партии и анализатори, го повтаряме от много време. Аз самият сигурно стократно съм алармирал, задавал съм въпроси за нелегални джамии, за проповедници, за турския дипломат, който го изгониха от Пловдив и развиваше незаконна дейност в Русенския край. Най-малкото, което трябва да се направи, е да се прекрати тази практика турският Дианет да плаща заплатите на българските мюсюлмански духовници. Ако до момента приемахме, че турският ислям е светски, това, което виждаме в момента, трябва да ни тревожи. Самият аз съм от Бургаския избирателен район, който все по-често започва да придобива характеристиките на смесен район. Сега научаваме, че въпросният Гюлен има училища и в България, че той финансира медии у нас.
- Службите ни проспали ли са тези факти?
- За момента казват, че няма конкретна заплаха, въпреки че визират най-вече миграционния поток. Но според мен е време да се види кой в момента е реалният враг. Нашите служби трябва да спрат да се занимават само с руската заплаха, с хибридната война и с всички тези догми, които ни се наслагват от известно време. В същото време на мой директен въпрос към министъра на отбраната Николай Ненчев "с какво точно ни заплашва Русия нас като държава, за да се присъединяваме и ние в този хор и да сме нещо като най-активни говорители", на мен не може да ми се даде отговор.
Отдавна съм казал, че министър Ненчев трябваше да бъде сменен, той е камък за това управление, въпреки че нямам симпатии към това правителство. Но и малкото хубави неща, които се случват по време на този мандат, се обезсмислят от действията на политици като Ненчев и Митов. Това даде основание на опозицията с право да твърди, че България няма една външна политика, а няколко.
- До голяма степен Митов, Ненчев и Плевнелиев са в коалиция.
- Общо взето, те гледат в една посока, но често имат и самосиндикални действия, като например снимката на Ненчев на един американски самолетоносач. Вчера или онзи ден в сайта на БЗНС излезе разгромяваща статия срещу Ердоган. Сама разбирате, че без одобрение от министър Ненчев нищо не може да излезе, все пак той е лидер на тази партия. Интересно е тук, кой е поръчал подобен тип говорене, знаем с кои централи се съобразява, в кои кръгове се вслушва. Й това е в абсолютна подкрепа на това, което казвам, че в българската политика има зависимост.
В тази ситуация, която е в Турция, ние трябва да бъдем внимателни, а в същото време от партията на военния министър излиза една разгромяваща статия срещу Ердоган, персонално насочена към него. Някой трябва да удари по масата и да въведе ред в този хаос. Ако управляващите не могат и признават своя провал по отношение на сигурността, на външната политика, трябва да бъдат честни пред своите избиратели и да си подадат оставките.