/КРОСС/ Преди дни парламентарната комисия по икономическа политика организира по инициатива на сдружение Солидарна България дискусия, посветена на споразумението между Европейския съюз и Канада - СЕТА. Споразумението предвижда развитието на нови търговски взаимоотношения между двете общности и производство за милиарди долари. В същото време граждански организации смятат, че новите регулаторни правила ще окажат влияние върху опазването на основни човешки права, нарушаване на екологични стандарти и влияние на глобалните корпорации върху местната политика. Според последното решение на ЕК - всяка държава членка на ЕС трябва да одобри от местни парламента споразумението, след което то да се ратифицира от Европейския парламент. Темата коментира журналистът и основател на Солидарна България Иво Христов в интервю за телевизия BIT.

„Това е капитално споразумение, определящо и всекидневния ни бит - с какво ще се храним, как ще ни лекуват и как ще се образоват децата ни. Част от стратегията по договарянето на това споразумение е да се хипнотизира обществото, за да се прокарат спорни моменти", коментира Иво Христов.
Става дума за всеобхватно търговско и инвестиционно споразумение. Един от рисковете за гражданите е, че всеки чуждестранен инвеститор ще може да се обърне към един търговски трибунал, когато има претенции.

„Договорът третира общи формулировки, които дават възможност да се атакува практически всеки ход на властта. Например, ако правителството реши да започне кампания срещу тютюнопушенето, засегнатите компании може да атакуват подобна инициатива на местните власти. Това вече се е случвало", обясни Христов.

„Ако арбитражите по силата на договора бъдат учредени като инстанция, всеки ще може да разчита на тази бърза писта, вместо да разчитат на дву или триинстанционното производство на съдебната система. Ще завалят дела, които ще съсипят държавния бюджет. Местните инвеститори ще бъдат изкушени да се регистрират зад граница, за да ползват възможностите на чуждестранните инвеститори", разясни журналистът. Той обясни, че Солидарна България го нарича „Корпоративен преврат".

Ако договорът не криеше никакви рискове, нямаше да се налага секретност при обсъждането му, смята журналистът. От друга страна, според него, правителството би трябвало да информира хората за това каква е позицията на България, но то излъчва много неадекватни и тревожни сигнали. „Министър Божидар Лукарски и премиерът Бойко Борисов свързаха ратификацията на този договор с Канада с отмяната на визите, а това са съвършено несъпоставими величини", убеден е Христов.

Има и една втора изключително голяма опасност, заложена в двата договора - създаването за Съвет за регулаторно сътрудничество. Юристи от ЕС и от Канада ще преценява дали местното законодателство трябва да бъде прилагано. Тези договори ще обезсилят местното законодателство и местните парламенти, смята Иво Христов.

Според него в момента Европа изглежда напълно блокирана и не успява да управлява текущите кризи. „Начело е един председател на комисията, който не се радва на авторитет. Има наченки на дистанциране от Брюксел от много страни членки. Брекзит е първият акт на съзнателно декларирано дистанциране. В същото време турският президент Ердоган е в извънредно трудна позиция. Руското ембарго върху туризма нанесе удар, страната изпадна в частична международна изолация, опита за преврат създаде вътрешна нестабилност", обясни още Христов.

Той подчерта, че Ердоган и Путин се ненавиждат взаимно и това е очевидно, а сближаването им след опита за преврат е изцяло принудено и заради общия враг - САЩ.