/КРОСС/ Разговорът за българската започва да се води на все по-висок тон на фона на световните събития.

Миналата седмица премиерът Бойко Борисов и президентът на Руската федерация Владимир Путин обсъдиха в телефонен разговор създаването на работни групи, които да направят преглед на енергийните проекти между двете страни. Експертите ще обсъдят проблемите и възможностите за тяхното преодоляване при спазване на правилата, валидни за Европейския съюз.
Разговорът между Борисов и Путин се проведе само ден след като Европейската комисия потвърди правото на България да определи самостоятелно посоката на развитие на енергетиката си и да разчита на новата мрежа за доставка на газ, която строи Русия. Това се посочва в писмото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до Борисов, в отговор на поставените от българското правителство въпроси, отнасящи се до реализацията на различни енергийни проекти, като газоразпределителния център „Балкан", „Южен поток", „Бургас-Александруполис", ядрената енергетика.
За обсъждане и реализация на тези планове правителството на Република България с помощта на Европейската комисия ще организира кръгла маса за заинтересованите страни и инвеститори във Варна на 5-6 септември.

Не зелена светлина от Брюксел, а по-скоро оценка е позицията, която ЕК наскоро обяви, а именно, че е съгласна в газовия хъб "Балкан" да постъпва и природен газ от Русия по планираните от Москва нови маршрути в региона, коментира пред Bulgaria ON AIR енергийният експерт Атанас Тасев. "България предприе редица действия, които реално доведоха до зелена светлина на Брюксел. Брюксел не просто повтори цялата си теза, а даде оценка за всички средства, които бяха направени досега", посочи той.

Това, което може да направим като извод след събитията от последните дни, е, че отново се връщаме в изходната си точка - т.е там, където проблемът е възникнал, там той ще бъде и решен, смята енергийният експерт.

Русия ще затвори всички газови коридори с Украйна до края на 2020 година. Към момента руската страна е прерязала 1700 км. тръби и ликвидирала 62 компресорни станции, довеждащи до украинската газова система.

По изчисления на енергийните експерти, с оглед на това обстоятелство, освен от "Южен поток", България ще получава газ като алтернативен маршрут. С това през страната ще минават около 26 млрд. кубически метра газ годишно.

В края на юни Бойко Борисов поиска от ЕК да изясни позицията си по големите енергийни проекти, които се очаква да бъдат реализирани в страната. Изявлението си той направи по време на среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Според премиера концепцията за изграждане на газоразпределителната център е много добра и този хъб ще бъде от полза за всички страни от региона.

Борисов също така обърна внимание на Туск за неопределената ситуация около проекта за газопровода „Южен поток" и поиска позицията на Брюксел относно перспективите на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене", след като Арбитражния съд в Женева постанови руската „Атомстройекспорт" да бъде обезщетена с 620 милиона евро заради прекратяването на проекта.

Разговорите относно бъдещето на енергетиката ни получават отзвук и преди историческата среща между президентите на Русия и Турция, която ще се състои на 9 август в Санкт Петербург.

Ние сме подчинени на геополитическата турбулентност. Виждате какво се случи с Турция и знаете какво предстои. Путин лично отиде в Анкара през 2009 г. и подписа 3 споразумения - за АЕЦ „Аккую", за нефтопровода „Самсун Джейхан" и за това, че може „Южен поток" да премине през изключителната икономическа зона на Турция. Сега, обратно, Ердоган ще отиде в Санкт Петербург - което говори за промяна в позициите на двете страни, коментира Тасев и за "Стандарт".
Според него, тази турбулентност влияе позитивно върху нашите енергийни проекти. Първо, отново се заговори за проекта за нефтопровода „Бургас - Александруполис", защото „Самсун Джейхан" не се състоя. Освен това не е тайна, че ако разглеждаме този проект в геополитически контекст, като че ли той започва да става интересен.