/КРОСС/След дългото очакване на обединението в ляво, настъпи разрив.
Надеждите за обединена левица попари лично лидерът на БСП Корнелия Нинова. Как ще възприемат това феновете на политическото червено и дали с този ход председателят на БСП сама не лиши партията си от гласове, извън твърдото ядро, предстои да видим.

Причините за разрива в ляво безспорно са много и корените им отиват дълбоко в най-новата история на българската левица. Но поводът е ясен. Активността на президента (2002 - 2012 г.) Георги Първанов в лявата част на политическата сцена бе разчетена от симпатизантите на лявото и особено, от актива на БСП, като претенция „да кара влака" на процесите там. Енергичното говорене от страна на лидера на АБВ около обявяването на кандидатурата на ген. Румен Радев, увереността, с която бе придружено, самоувереният вид, който излъчваше Първанов при представянето на ген. Радев в НДК, затвърди убедеността на средния червен кадър, че бившият му шеф иска да се върне на бял кон в БСП. Но не като я оглави, а като я командва. Такива подозрения всъщност съпровождаха и процеса на напускане на правителството от страна на АБВ, който случайно съвпадна с конгреса, на който БСП смени лидера си.

Когато се създаде такова впечатление, истината губи значение.
В неслучилия се съюз БСП - АБВ загубиха и двете страни. Но АБВ май е големият губещ, макар че и приказките, че умира са доста преждевременни (и пожелателни, когато идват откъм „Позитано" 20).

Защо?

За да съществува една политическа организация, тя трябва да има кауза, зад която да се обединят привърженици. С твърдо ядро, което да я следва и при победи, и при поражения. Какъвто е случаят с БСП (а и с ДСБ, СДС, ДПС и ВМРО, но това е друг разговор). За своите привърженици БСП е „добрата, социалната партия", защото дори, когато въвеждаше плоския данък, успоредно с това увеличаваше заплатите и пенсиите.

А каква е каузата на АБВ?

На 14 януари 2014 г., когато извади инициативата АБВ от фризера, в който сам я бе сложил, и обяви, че тя ще се яви със собствена листа на евроизборите, Първанов каза: "Обръщам се към левите избиратели, към членовете на БСП. Винаги съм казвал - дайте да не тревожим партията. Но този път заставам пред вас и казвам - дайте да я разтревожим за субективните, грешните, рисковите решения в управлението, които ще имат дългосрочни и трайни последици за левицата и България."

И не просто я разтревожи, разтресе я. АБВ не вкара евродепутат, но и БСП загуби един мандат. По-късно същата година АБВ стана партия (на рождения ден на лидера си - 28 юни). Предсрочните парламентарни избори през есента на 2014 г. се увенчаха с успех за младата формация. Тя влезе в парламента и във властта. Но не като коалиционен партньор на ГЕРБ, а чрез споразумение за партньорство, подписано от двамата лидери Бойко Борисов и Георги Първанов.

Мнозина от левите симпатизанти решиха, че каузата на АБВ е властта. Когато партията напусна управлението и разкъса съюза с десния ГЕРБ, те се зарадваха - „нашите се връщат в къщи". Защото средностатистическият избирател на левицата не иска да има раздор в семейството и се зарадва на перспективите за обединение. Освен това едно обединение в ляво създава усещането на мощ, за надигане на вълна, за концентриране на опозиционни настроения в тази част на политическото пространство. Всичко това Корнелия Нинова зачерта за десет минути. Толкова траеше изявлението й пред медиите след заседанието на Изпълнителното бюро във вторник.

Но пък и самоуверената усмивка на Първанов угасна. И на нейно място се появи загриженото, сериозно излъчване, което зрителите са свикнали да виждат на лицето на бившия президент.

Има ли шанс АБВ, една безспорно лидерска партия?

„Вие нямате нито име, нито богатство. Какво ще донесете в този брак", казваше един герой от исторически филм, при посрещането на сватовник за своята кралица.

Засега АБВ има име, но богатство, т.е. избиратели - почти си няма.
Партията има разпознаваеми от медиите само няколко лица - Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков. Ако на „Позитано" 20 си мислят, че те ще изчезнат от екраните на телевизора и от страниците на вестниците, грешат. АБВ има тяхната политическа ловкост, умението на Първанов да влезе във всяка политическа ситуация и да извади полза от нея. Да види шанса си и да не го изпусне... Но това все повече ще става мираж.

Защото истината за АБВ е доста жестока - те са в изключително тежка ситуация, защото си нямат „богатство". И, затова нито едно от имената на АБВ едва ли ще рискува да влезе в директен мажоритарен избор, каквото е състезанието за президент. Когато ти е останало едното име, не го хабиш напразно.

Заради липсата на „богатство" АБВ се изправя пред мрачната перспектива - като нищо ще влезе в политическия фризер до следващото раздаване на картите, т.е. до парламентарните избори.
Партията, или по-скоро нейните водачи, сами я извадиха от актуалната политика. АБВ и Първанов вече са изчегъртани от сърцето на Бойко Борисов и ГЕРБ заради начина, по който напуснаха правителството. След парламентарните избори през 2014 г. АБВ искаше да бъде мостът между БСП и ГЕРБ, маята на една голяма коалиция. Не стана.

Сега и БСП я отблъсна - кадрите на социалистическата партия са щастливи да се отърват от конкуренцията (в едни бъдещи листи за парламентарни и местни избори, в едно евентуално бъдещо управление) на довчерашните си другари. Рязко и демонстративно Нинова буквално отритна Първанов. Преди нея по същия начин го направи и Станишев.

АБВ няма как да бъде „другарче" и на Патриотичния фронт.
Пътеката към ДПС също отдавна е минирана.

Остава да видим каква нова политическа схема, в която да бъде главен кукловод, ще измисли Първанов. Но засега той не успя да бъде едновременно ментор на лявото и авторитет в него. Остава му да постъпи като кадрите на БСП, които съзерцават как структурите на АБВ увяхват. Той пък ще злорадства, гледайки грешките, които червените правят в президентската кампания.

Източник: Епицентър.бг