/КРОСС/ Също - за туркофилството, за българофобията. Прибавете за благозвучие - и русофобията

Краят на август определено не се очертава като добър за бъдещето и дертовете пред страната ни - във визионерски план. А също и за българската демокрация, плюс текуща геополитическа ориентация. Даже - май повече вреден. Понеже апологетите на Б.Б. не можаха да се сдържат, направо буйстваха в опитите си да продължават да се оливат. А и нас да ни заливат. Питате с какво? С олио естествено, както е на Мазните Къркпанарски борби в Одрин. Не че те са били там, но явно някой им подшушва и дърпа конците. За всевъзможни бомбастични, умопомрачителни и смехотворни твърдения и тезички.

Например, че ЕС упълномощил Б.Б. да ходи и да се кланя на Ердоган. Или пък за гигантската отговорност върху плещите на Б.Б., с каквато не се бил нагърбвал нито един европейски политик през последните 30 години?! Моля, не чух? Или още по-забавната и комична гаранция, че „мъдрата политика" на Б.Б. ще препарира бежанците и те няма да посмеят да дойдат тук?! Ще си останат в Турция, тя да им бере гайлето. И т.н. и т.н.

То бива оливане, то бива и заливане, то бива медийно отразяване, но чак пък толкоз, наистина не предполагахме. Множко ни дойде. Направо ни скриха топката. По всички линии и азимути.

Вместо да си отворят очите и всички заедно да се върнем на терен и да видим, ама обективно - какво става в Турция? Защо именно сегашната ситуация там представлява реална заплаха за нас. Тя, тази заплаха ни е под носа. Ами, в югоизточната ни съседка се случват страшни и ужасяващи неща. Лов на вещици; ежедневни задържания, арести, обиски, изземвания, конфискации и т.н.; смачкана опозиция, с изключение на кюрдската; снишили се под масата НПО, включително и адвокатската колегия; процъфтяване на доносничеството и полицейщината; търсене с лупа на „врага с партиен билет", невероятна конфронтация - етническа, верска, конфесионална и т.н. Просто, обстановката вътре в страната е тотална парализа и амнеза, никой не смее да гъкне. Защото ще му се случи случка.

А какво става у нас - по същия страхов синдром, никой не дръзва да говори откровено и без задръжки по темата за днешна Турция. Всички се разсейват, търсят си поводи за ваканцуване, нали сме в края на август?

Тук трябва уточним - ние не сме нито за, нито против турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И откъде накъде нашата позиция ще зависи от боричкането му с негов довчерашен политически и религиозен съидейник? Ако в Турция си го харесват - същия този Ердоган, нека те да си го коландрисват (звучен турцизъм, няма що). Не е наш проблем. Най-малкото - те си знаят как. Ако пък не, това пак са си техни дертове, но категорично не са наши .

И веднага идва следващата питанка - никой ли не вижда, че точно поради горните причини, сегашният турски държавен глава е тотално изолиран и нежелан - и като домакин, и като гост? Всъщност, въпросът наистина е риторичен, но и провокативен. На фона на визитата на Б.Б. в Турция. И неговият гигантски принос за спасяване на световната цивилизация, или казано малко по-срамежливо - поне на европейската такава.

Вижте обкръжението на Б.Б. в Истанбул миналия петък, на 26 август. Ето му ортаците покрай третия мост над Босфора: кралят на Бахрейн - Хамад бин Иса ал Халифа и лидерът на признатата само от Турция т.нар. Севеерно-кипърска турска република (СКТР) -Мустафа Акънджъ. Както и за мерудия, президентът на Македония - Георге Иванов. Така де, заедно с нашите македонски братя - да не останат те по-назад, да не се минат.

А освен това, квартетът е идеална четворка за игра на карти. Но не чист бридж, там и при анонсирането, а дори и при разиграването, макар че го правят кочияшите, се изисква елементарна интелигентност. Дори и не бридж белот, това също надскача боя им. Опираме просто до един каруцарски, откровен белот на дежурната смяна в пожарната. С безкрайно цакане и надцакване.

За съжаление, това ни е матрялът. Ние сме си го харесали. И продължаваме да Му се кефим.

Да завършим с телепортирането на Б.Б. от Истанбул - директно в Берлин. Той си знае какво са му казали в Германия и канцлерът Ангела Меркел, и останалите лидери на наши партньори в ЕС. Ако са го погалили поне по главата, това пак е нещо. Поне да не сме останали капо, или вълнат.

А иначе силно спорната и пряко дирижирана от Анкара визита на Б.Б. в Турция (във времеви порядък и като конкретна дестинация), може да се оцени и ще остане в историята като (не)сполучлива, (не)уместна, (не)нужна, (не)обоснована, (не)логична, (не)предизвикана, (не)сериозна, (не)запомняща се, (не)адекватна, (не)визионерска, (не)национално отговорна. И каквото още друго още се сетите, пак със силно отрицателен знак. Няма да сбъркате.

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)