/КРОСС/ Докато ние се опиваме в самооплакване, младите търсят заместители на щастието

Изследване в 35 европейски страни показва, че пушещите 16-годишни у нас са с 5% повече от средното за Европа (а какъв дебат водихме за забрана на цигарите на публични места!), че сме сред държавите с висока употреба на алкохол наведнъж от децата в тази възраст. И че по употреба на канабис сред 16-годишните сме във втората по тежест група сред изследваните държави. Тези тенденции не са от сега.

Показвани са и в много наши изследвания. Какви са обаче причините? Първият фактор са моделите на поведение. Тук трябва да кажем, че нашето родителско поведение очевидно стимулира подобни тенденции при тийнейджърите. Защото, ако направим изследване сред 40-годишните, ще се види същата картина на родителско поведение. Има естествен механизъм, по който децата копират поведението на родителите, защото то им се струва престижно. "Майка ми пуши и аз ще пуша, баща ми се напива и аз мога като него." В този смисъл данните от изследването са аларма за собственото ни поведение като родители. Приемането на упойващи вещества е, първо, форма за получаване на удоволствие и второ - известна възможност да се откъснеш от реалността, когато тя носи негативни настроения, защото в реалния живот не намираш достатъчно естествени стимулации да се чувстваш щастлив.

Тийнейджърската възраст обаче е естествена ендорфинна възраст - младите се влюбват, по-позитивно настроени са, изживяват силни емоции. Защо тогава търсят заместители? Тук стигаме до втория фактор. Като цяло българската действителност е угнетяваща. Неслучайно различни проучвания показват, че сме в челото на световните класации по песимизъм. Това е нещо, с което ние сами се автодрогираме. Ние се опиваме от собственото си самооплакване.

А защо е така?

Една от причините е, че общото удовлетворение от живота идва от спазването на правилата - правейки го, правим общата среда комфортна, приятна за съществуване. Ние обаче се опиваме от това да газим правилата и най-простият пример е това, което се случва с катастрофите по пътищата. Но газейки правилата, естествено изземваме чужди пространства. Получава се хаос, в който всеки настъпва краката на другите. От това всички не ставаме по-щастливи. Напротив, надрусваме се с негативна енергия, отиваме вкъщи и хващаме чашката. Такова поведение се копира от младите - вижте агресията в училищата, младите повтарят модела на възрастните. Така влизаме в една спирала на агресия. Тази потиснатост на цялостната обществена среда се отразява на младите и ги вкарва в едно неестествено състояние. Те явно търсят бягство от реалността и заместители на щастието.

Автор: Милена Радева ("24 часа")