/КРОСС/ Да си клиент на "Топлофикация" си е чиста авантюра, доста неприятна обаче. Плащаш за нещо, което не ползваш. Не дай Боже пък да не платиш и задлъжнееш - тогава вече няма спасение. Започват съдебни дела, текат лихви, адвокати прибират тлъсти хонорари, а съдия-изпълнителите довършват оконачателно започнатото "дране" от страна на "Топлофикация". Столичното дружество иска да прибира пари от всички, дори от тези, които не ползват услугите им. Така голяма част от столичаните плащат такси за парно и тракат със зъби в ледените панелки. Според монополистите обаче, който си е изключил парното вкъщи, че дори е демонтирал радиаторите, пак се грее чрез тръбите и затова плаща тази прословута такса "сградна инсталация".
След вчерашното заседание на ВКС стана ясно, че спорът легитимно ли е събирането на тази такса или не продължава? Ако се погледне европейското законодателство и практика, то потребителите в страните от ЕС са защитени от неравноправните условия и клаузи, каквито у нас клетите потребители плащат като луди. Въпросната такса "сградна инсталация" е спорна, както и нейното тълкувание от съдиите. От една страна, Законът за енергетиката поощрява взимането на тези пари, от друга обаче, Законът за защита на потребителите я опровергава. Според него не може потребител да плаща за услуга или стока, която не иска да ползва. Именно! Но въпреки свалените радиатори и отказа от топлинната енергия в домовете си, хората пак са принудени да плащат таксата. Разбра се, че за 80 кв. жилище тя е между 60 и 80 лева. Да не говорим пък за липсата на договорни писмени отношения. И последните са уредени законово в други европейски страни. Разликата обаче е съществена - монополът там не е толкова голям, а клиентите сами избират с кое дружество да се обвържат, било то за ток, газ или парно отопление.

Автор: Ася Гардели ("Дума")