/КРОСС/ Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към „Подкрепа"

Десиндикализацията, заложена в новия образователен закон и в държавните образователни стандарти, не само руши авторитета на българския учител, но и лишава българското образование от коректив при реформирането му. Само синдикатите имат капацитета и могат да откриват всяка грешка, всяко отклонение в образователните политики по пътя на реформата. Като елиминират организациите на учителите от възможността да правят законодателни инициативи и предложения, игнорират въздействието им върху всички възможни партньорски лостове, това дава възможност на всяка политическа партия да упражнява влияние, да се намесва в управлението на образователния процес и да го командва за свои цели.
Синдикат „Образование" направи многобройни предложенията още в при първите стъпки за създаване на новия образователен закон, които биха гарантирали началото на истинска реформа и възраждане на българското образование.
За съжаление не бяхме чути и не се случи:
- Гарантиране на финансовия ресурс за обявения приоритет „образование", за 5 години поетапно достигане на 6% от БВП по минималния европейски стандарт - доказателство за политическото лицемерие и шикалкавене на българския политически елит през годините на прехода;
- Делегирани бюджети в детските градини и гарантиран равен шанс за качествено образование още в ранна предучилищна възраст - това не би позволило кметовете и общинските администрации по места да ползват не по предназначение от парите за децата и учителите;
- Мандатност на директорската длъжност с ясни правила и критерии за заемането на тази длъжност в сътрудничество със синдикатите. Това не само не се случи, но и се занижиха изискванията за заемане на тази длъжност;
- Държавен статут на българския учител с цел защитеност на професията, задържане в системата и привличане на млади учители. Да този момент не съществуват работещи механизми, които да намалят високата средна възраст на преподавателския състав и привлекат младите хора в професията;
- Българските ученици да получат качествено гражданско образование, за да умеят да се социализират, да спазват правила и заедно с родителите си да бъдат непримирими към нарушенията и да подкрепят санкционирането им;
- Равен шанс за деца и ученици с единни изисквания за физическата среда - училища и детски градини (брой кабинети, класни стаи, компютърни кабинети, физкултурни салони, плувни басейни; целодневна организация, която да прави училището желано и мотивиращо с възможности за занимания по интереси). Това беше и остана тема табу преди да бъде написан закона и сега, когато е в сила. В 800 училища няма физкултурни салони, а само в 100 има плувни басейни, но няма никаква идея от държавните финансисти това да се промени;
- Децата със специални потребности да бъдат обгрижени с необходимия брой специални учители, като недостатъчните финансови средства да не са спирачката за тяхната адаптация в училището и обществото. Досега, освен промяната на термина „Приобщаващо образование", не са предвидени повече финансови средства, които да дадат различен шанс на тези деца;
Спорен е капацитетът на така наречения подпомагащ орган „Обществен съвет", който е с гарантирано участие в работата на педагогическия съвет, в атестационните комисии, във финансовите отчети на директорите. Статутът на този „важен", според законотворците, субект заменя и игнорира статута на представителните синдикални организации.
Предложенията на синдикатите, само за протокола и вече забравени, позволяват при изработване на държавните образователни стандарти да се повтори познатият диктаторски и популистки стил на работа. Представители на професионалните организации не участват в конкурсите за директори, в атестационните комисии, в комисиите за иновативните училища и др. Задълбочаването на тази тенденция ще доведе до катастрофални резултати.
Това ни дава основание за следните опасения:
• Финансирането за „Приоритета образование" ще се отдалечава от препоръката на Европейската комисия за 6% от БВП , а в рамките на малко над 3% ще ни убеждават, че сме „най-важни" за държавата.
• Неглижирането на възпитаването в гражданственост и умения за социализация на децата и учениците ще лиши българските ученици от равен шанс за реализация в Европа и света, гарантирано ще доведе до влошаване на годишните оценки, резултатите от матурите и външните оценявания. Следващата година над 10 000 ученици и студенти ще изберат да учат извън България.
• Българските родители ще продължат да се възприемат като важен политически електорат, който ще определя учебния план, времето за изпитване, времето за ваканции, задължителните произведения по литература и др. Родителите ще продължат да въздействат върху българското образование, често преследвайки лични цели, защото им е свалена отговорността да възпитават младите хора и партнират на училището.
• Измореният, поостарял и беден български учител ще бъде все по-търсен, но оставен без авторитет, без лостове да дисциплинира своите ученици, без вековните вяра, надежда и любов, отнети му в полза на частните и политически интереси, трудно ще бъде откриван, привличан и задържан в училище.
• Образователната система ще се политизира все повече, авторитетът на учителя ще продължава да се руши от заложената и действаща десиндикализация, по която сме на първо място в Европа.
Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" искрено се надява тези прогнози да се сменят с нов „Златен век на българското образование".