/КРОСС/ За една парламентарна седмица управляващата ПП ГЕРБ успя да приклещи държавата в неочаквана кино продукция. Щеше да е хубаво, ако можехме да кажем, че сме били зрители на безплатен цирк. Но уви... Циркаджилъка, на който всички против воля ни бяхме принудени да бъдем зрители, се оказа нескопосана копродукция, поделена между внушенията за днешния Караибрахим, начело на властта, и колцина от аватарите му.
Истината е проста: от страх за предстоящия вот на избирателя в президентските изборите депутати на ГЕРБ се опитаха да спрат работата на българския парламент. Не само да я спрат, а със засилка да ударят вратата на фризера, набутвайки вътре парламентаризма. Страхували са се, че работещ парламент в дните на предизборната кампания можело да повлияе върху крепящия се върху пясък шанс на управляващите да спечелят президентския пост.
Цяла България стана ням свидетел на наглия опит на ГЕРБ и послушковците им да ударят кепенците на парламента за цял месец. Срамният за властта сюжет се разигра цели три парламентарни дни. В края на миналата седмица вместо да се укроти, скандалът на ГЕРБ налази и правителството и замириса на разпад около коалиционните им партньори. Безогледността на управляващите взриви социалните мрежи, вдигна на крак анализатори, политици и общественост.
Вече няма значение кой точно първи бил поискал да обслужи сценария на ГЕРБ за принудителна ваканция за българския парламент. За мнозина неговият истински автор е общоизвестен. На втората година от втория кабинет „Борисов" доживяхме депутати от управляващите да не искат парламентът да работи, щото в него можело да се правят политически внушения, които да повлияят на кампанията за президент.
Колкото и да са насипно събирани депутатите от ГЕРБ, за толкова време трябваше да разберат поне три прости истини за това що е то народно представителство.
Първо. Парламентът е територия за политически отстоявания и гласувания на закони в името на правовата защита на граждани и държава. Да, там се правят политики, защото сме парламентарна република, а не киностудио „Бояна". Второ, народният представител с мандата си на такъв е представител на цялото българско общество, а не защитава единствено интересите на партията си. Трето, в държавата ни има конституционно разделение на властите и кандидат президентската кампания не би трябвало да парализира работата на парламента. Само зависими политици могат да се държат така неграмотно и да имат опасения априори за смесване на двете власти.
Дори и всичко това ГЕРБ да го направиха от страх, от паника или от обикновено гербаджийско незнание, няма извинение за действията им. Уви, точно това се случи в цирка на ГЕРБ, разиграван за цялата минала парламентарна седмица. Още по-нелепото е, че последният месец именно правителството като изпълнителна власт бе прикачено предизборно с поредица манипулативни жестове в правилния момент- към учители, лекари и пр.
Кого точно са питали ГЕРБ за спонтанното си уж решение да замразят работата на парламента в пленарна зала, си е тяхна работа да си го изясняват. Стана обаче скандално, когато аватарите на премиера Бойко Борисов се оплетоха сами по темата: дали това им изпълнение е или не е било съгласувано с премиера. Защото успяха да кажат и едното, и другото в рамките на 24 часа. Зам. председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева преливаше от революционен плам, докато обясняваше, че няма защо да работи парламентът, стигали комисиите, а който имал какво да пита, да питал писмено. И дори това било съгласувано това с премиера. Сетне се изнизаха с мънкащо отричане на същото.
Ден по-късно циркът в парламентарния саботаж на ГЕРБ продължи демонстративно. Най-близкият колега по аватарство на Караянчева, Красимир Велчев, се извъртя акробатично с тезата си: който искал извънредно събиране на парламента, пак той и само той имал ангажимент да си подсигури кворум за това. Като верни ятаци на партията народните представители на ГЕРБ удържаха на заверата си и не се регистрираха за поисканото от опозицията извънредно заседание на 14 октомври, петък. При това го направиха с библейски ритуал: повториха го три пъти.
И точно да си тръгнат победно, се оказаха неприятно изненадани. Внезапно трябваше да обясняват за цирковото си ансамблово съчетание не пред кой да е, а пред премиера и техен партиен лидер, Бойко Борисов.
И тук филмът, който всички принудително гледахме, стигна до нов епизод. Не само премиерът долетял бесен / по цитат на дузина български медии/ в парламента, но и успял светкавично да обърне на 180 градуса така категоричната уж позиция на собствените му депутати: как нямало нужда парламентът да работи. Нещо повече, премиерската реакция се оказа неособено логично разкрачена между „разпоредил на депутатите си" и „помолил изп.д. председател на парламента" веднага да се върнат на работа и да приемат исканията на опозицията. На кое от двете да повярват, хората сами си знаят отдавна.
Цели три дни след тази партийна нота на премиера аватарите на ГЕРБ не обелват и дума. Мълчанието на смелчаците като Цвета Караянчева или Красимир Велчев, които обясняваха как няма нужда парламентът да работи, е оглушително. Още по-оглушително обаче е мълчанието на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов по целия този цирк. Защо не обясни депутатите му самоволно ли искаха да замразят парламента или пък случайно той го е одобрил? Няма отговор.
Кой изобщо си въобразява, че демонстративното /пък било то и спонтанно/ решение на депутатите от ГЕРБ да хлопнат вратата на парламента заради президентския вот , не е съгласувано с Цветанов? А и дали някой чу премиерът да се е скарал на депутатите си за уж своеволието им?
Тук идва следващата част на цирка и тя се нарича извънредно събиране на правителството късно вечерта на 14 октомври. На още по-свой терен премиерът е дал на партньорите си от Реформаторски блок да разберат в чии ръце е сабята. Тази, с която управлява и раздава, и същата, с която отстранява, ако му писне. Така и реформаторите, шарени или черно бели пилета/ по думите на самия Борисов/, трябвало да разберат, че на 18 октомври, вторник, щяло да е време разделно.
Това е датата, на която премиерът разпоредил устно на депутатите си да се върнат на работа. Толкова бил категоричен в заканата си за обещаното време разделно Борисов, че мнозина припознаха в образа му безпощадния Караибрахим от велика българска кино продукция. И за да не паднат под сабята му, буквално минути след заканите му „ или с мен, или без вас", партньорите му / реформатори- министри/ се изредиха с горещи клетви на преданост към властта. И до момента обаче не се чуват подобни заклинания от депутатите на реформаторите, напротив.
И докато всички тръпнат дали ще има време за разделяне, глави надигнаха и феновете на конспирациите. Те в собствена изгода привидяха в това ядосване на премиера Борисов, как той си отварял врати за коалиция с БСП. Нещо повече, даже и в кандидат президентската кандидатура на ГЕРБ имало същия умисъл: от ГЕРБ даваме умишлено слаб кандидат, че служебно да победи вашият, силният на БСП кандидат. Някой се опитва да ни пробутва и такъв конспирационен продукт. Ние в БСП лява България след всичко това казваме: Хайде стига дотук !
Защото премиерът може да дърпа ушите на своите депутати колкото си иска. Може да хока съюзниците си във властта колкото те издържат. Може да го играе на ядосан дори и на Цветан Цветанов, стига поне един път да го каже ясно. Ако може да чуем и отговора след това, ще е добре. Но е крайно време управляващите в лицето на премиер и парламентарно мнозинство да разберат, че отдавна е минало времето на Караибраим, а аватарите на Борисов не са дори герои от „Винету".
Само в разстояние на три парламентарни дни управляващите от ГЕРБ успяха да покажат, че много им се иска да успеят да суспендират българската конституция и да не пречи на властта им някакъв парламент и опозиция. Само в разстояние на три дни българското общество разбра, че щом премиерът е ядосан, бесен или разсърден, може да натири депутатите си и министрите-партньори да мълчат или да се извиняват като провинили се в забавачката палави дечица. / А уж били „тихички", по неговите думи/.
Парламентарните аватари на ГЕРБ успяха умишлено и безотговорно да провалят цяла пленарна седмица на Народното събрание. С това обаче си отвориха други бели. Премиерската заплаха с време разделно се стовари върху клетите главици на двойствените и користни партньори в кабинета на Борисов. Около правителството едни му поддръжници мълчат патриотично услужливо, други заплитат отцепнически интриги и удобно втъкават БСП в тях.
А истината, казах в началото, е проста: управляващата партия ГЕРБ чистосърдечно е паникьосана от предизборната обществена нагласа, от неочакваната за тях имиджова пропаст между кандидатите-фаворити, Цачева/ГЕРБ/ и Радев/БСП/. Затова и циркът на ГЕРБ 20 дни преди избора на нов български президент е абсолютен ва банк. Тяхна работа е дали разбират колко самоубийствена им е играта.
Но нямат никакво право да си играят с парламента и конституционните задължения на народните представители. Нямат право да посягат и на правото на гражданите да знаят, че живеят и гласуват в държава, управлявана от действаща конституция, а не с устни декрети след премиерски емоции- я в парламента, я пред коалиционни министри.
Ние от ПГ на БСП лява България няма да допуснем по-малко от 20 дни до президентския вот за страната ни, българският парламент да бъде унизен от ГЕРБ. Управляващият ансамбъл на премиера Борисов може да си въобразява, че живее в киностудио „Бояна", където да има роли и за Караибрахим, и за аватарите МУ. Но май наистина е време разделно и за ГЕРБ, защото е време да разберат, че са се излъгали- тяхното кино вече и за без пари не става.

Манол Генов, БСП