/КРОСС/ Водещият мотив в поведението на партиите, независимо за какви избори става дума, е да потвърдят тежестта си или да я увеличат, ако може, по повод на всеки избор, защото крайната им цел е по-добро представителство в реалната власт - парламента и правителството.

Независимо, че става дума за президентски избори, целите, които си поставя всяка една от партиите на тези избори е свързана със следващия хоризонт - заемане на по-добри позиции за бъдещи парламентарни избори.

Това каза пред Българското национално радио социологът Юрий Асланов. Според него говоренето за предсрочни избори е по-скоро опит за позициониране.

Въпросът е в момента кой може да ги предизвика. Засега като че ли единственият, който би могъл да ги предизвика, е премиерът, ако той прецени, че има интерес от това. Трудно ми е да гадая какво би направил след доста интензивните приказки по този въпрос от негова страна. Очевидно е, че първо трябва да видим резултата от президентските избори и ако той в някаква степен не съответства на очакванията или не потвърди позициите на управляващото мнозинство в този си вид, тогава е логично да се търси някакъв ход за пренареждане. Но към този момент аз се затруднявам да дам каквато и да е прогноза за участието на хората в изборите на 6-ти ноември, тъй като днес парламентът отново отваря дебат по Изборния кодекс. Това, две седмици преди изборите, е безумие! - коментира Асланов. 

Социологът Юлий Павлов допълни, че при липсата на мажоритарна кампания за изборите ще накара хората да гласуват според партийните си симпатии. Социолозиге очакват да получат на първи тур „достоверна картина какво е разпределението на подкрепата за различните политически сили. Според него, на първия тур пред урните ще се явят около 300 - 400 000 души повече, отколкото е обичайно, но разпределението им „не се различава съществено от това на твърдо решилите" , с изключение на това, че гласувалите с „ не подкрепям никого" и за извънсистемните играчи ще са повече.

Предсрочни избори са наложителни, тъй като в момента има твърде много депутати от партиите, декларирали подкрепа към правителството, които реално са в опозиция, смята Павлов. 

Някъде към 114-115 депутати, които са в правителственото малцинство.За да се получат мнозинстгва, се взимат разни депутати от разни извънсистемни партии, та било от тези, които влязоха на гребена на вълната с Бареков, било от "Атака", било от някъде другаде и разбира се, в случай на нужда резервната подкрепа от ДПС винаги идва, когато е необходима. Така че, ние имаме правителствено малцинство и за мен, ако търсим стабилност, предсрочните избори са наложителни, защото не можеда имаме стабилност при правителство на малцинството. Накрая нормално е да се направят едни предсрочни избори. Несъмнено те ще бъдат спечелени от ГЕРБ, но ще се види кои могат да бъдат съюзници, и то не такива, където парламентарната група една трета ще бъдат опозиция, а другитеще го подкрепят. Това просто е ненормална ситуация и неморална освен всичко останало, коментира социологът.