/КРОСС/ Според последното преброяване на населението от 2011 г., у нас 93 на сто от ромите нямат завършено средно образование на фона на 30 на сто от етническите българи. Това се напомня в годишния обзорен доклад на Еврокомисията за образованието през 2015 г. Почти една четвърт от циганчетата на възраст между 7 и 15 години са изобщо извън образователната система, а цели 61 на сто на възраст 16-24 г. нито учат, нито работят.
Естествено, препоръката на ЕК е държавата да вземе мерки за образованието на децата от ромската малцинствена група. Неотдавна Кунева предприе акция с пари от бюджета и от т.нар. международен Ромски фонд да се плащат по 30 евро месечно на циганчета, които постигнат успех над 3,50 и останат да учат в гимназията. Това обаче естествено предизвика гнева и протеста на родители и на ученици - особено на отличниците, които за постижения в училище получават 35 лв. стипендия. Прякото плащане на пари на циганите - дали като социални помощи или за учене, изобщо не е адекватна мярка за социализиране на тази малцинствена група и както виждаме, въпреки парите изолирането на т.нар. роми от обществото у нас се задълбочава с всяка изминала година. Доста по-адекватно е например изискването шофьорска книжка да се получава само след завършено средно образование, но то неизвестно защо бе отложено за след 2022 г. Някои партии дори предлагаха в изборния закон да се въведе изискване за образователен ценз, но т.нар. правозащитни организации моментално скочиха срещу "нарушаването на правата" на циганите. Някои от тези организации продължават да разнасят в чужбина обвинения срещу България, защото нашите цигани нямали равен достъп до образование. В което няма ни звук истина, защото не достъпът до образование у нас е проблем. Проблемът е достъпът до качествено образование.
Факт е, че и мониторинговият доклад на ЕК подчертава, че в България процентът на отпадащите ученици, процентът на получилите средно образование и нивото на знанията в огромна степен зависят от икономическия статус на родителите и от региона, в който живее детето. Даже Световната банка, на която дължим поголовно закриване на стотици училища в малки селища (понеже ги обяви за икономически нерентабилни), вече тръби в докладите си, че България е страната в ЕС, в която образованието най-силно зависи от икономическия статус на семействата. След 26 години "реформи" в някога отличната образователна система на страната ни (което се признаваше от цял свят до 1989 г.) стигнахме дотам, че българчетата масово са ниско образовани и качеството на обучението в малките селища все повече запада. Дори в големите градове не може да се въведе райониране на училищата, което също би било стъпка срещу по-пълно обхващане на циганчетата в училище - причината е, че качеството на обучението в различните училища е различно и никой не може да гарантира на родителите, че отрочето им ще получи качествено образование в кварталното училище. Регионалните различия са огромни.

Отпадащите ученици само у нас се увеличават

В противоречие с общата тенденция на ЕС процентът на преждевременно напускане на училище в България се увеличава от 2011 г. насам, като през 2015 г. достигна вече 13,4%, се казва в обзора на ЕК. Делът на преждевременно напусналите училище показва големи различия между регионите, между селските и градските райони, както и по отношение на малцинствените групи. Процентът на напусналите ученици е нисък само в един регион - Югозападния (5,7%), който включва столицата София. В останалите пет региона този процент е над средния за страната, като достига 23,1% в Северозападна България.

Тревожните резултати на децата ни в PISA

Един от най-тревожните показатели в нашето средно образование са все по-влошаващите се познания на учениците, измерени чрез международните проучвания PISA (за 15-годишните) и дори PIRLS (за четвъртокласниците). Ако преди 10-ина години децата ни след Vттт клас се нареждаха на първите места в световната класация по знания, в последното обявено засега състезание PISA (2012 г.) слаби резултати по четене с разбиране показаха 39,4% от тях, по математика - цели 43,8%, а по природни науки - 36,9%. За ЕС средните резултати в тези три категории са съответно 17,8%, 22,1% и 16,6%. През декември т.г. очакваме новия доклад на PISA от проверката на знанията, проведена през 2015 г. Какви ще са процентите на учениците ни, класирани за двойка и под двойка, не е за прогнозиране. Няма основание да мислим, че резултатите ще са се подобрили за последните три години, ако се съди и по оценките, които наблюдаваме всяка година на външното оценяване и на матурите.

Сред последните сме по финансиране на образованието

Един от най-важните показатели, които отчита ЕК, е нивото на финансиране на образованието. Неслучайно този параметър е първи в изложението на публикувания на 7 ноември т.г. обзор на Еврокомисията. Отчетено е, че като вложена за образованието част от публичните разходи, инвестициите за училището у нас са се увеличили и сме сред 6-те страни в ЕС с подобна тенденция. Според данните в обзора разходите за образование в България са се увеличили от 3,4% от БВП през 2012 г. на 4,1% през 2015 г. Еврокомисията не е отчела обаче, че всъщност след идването на власт през 2009 г. на първото правителство на ГЕРБ, в което вездесъщ бе министърът Симеон Дянков, инвестициите за образование у нас бяха рязко и драстично намалени. Все още страната ни не може да компенсира удара, който бе нанесен от Дянков и по образованието, и по науката. Така че въпреки известното увеличение на парите, отчетено за 2012-2015 г., България днес продължава да бъде сред страните на континента, които отделят най-малък процент от БВП за образование. Средното ниво в ЕС на разходите за училището е 4,9% от БВП през 2015 г. А онези 4,1% от БВП, които очевидно са подадени от нашето НСИ, включват парите и за средното, и за висшето образование, и за науката. Ако отчетем реалните си разходи само за образование, в ЕК вероятно ще се хванат за главата.
Нещо повече - на този фон правителството ни има наглостта в бюджетната си прогноза до 2019 г. да запише, че парите за образование щели да се намалят на 3,2% от БВП в края на периода, защото щяла да се оптимизира мрежата от училища и разходите щели да са по-ефективни. Това е същият порочен подход, който познаваме от оня за нещастие сключен заем със Световната банка с договор, според който трябваше да закриваме по 600 училища годишно, та да се правели икономии! В момента МОН е пуснало проект с искане да му се отпуснат 13 млн. лв. допълнително за "оптимизиране на училищната мрежа", понеже предвидените 22 млн. лв. не стигали за обезщетения на учителите от новозакрити училища и за поголовно пенсионираните през това лято педагози. Част от 13-те милона ще се вземат от програми за осигуряване на качеството... Ей с тази политика години наред закопават България!

Велиана Христова, "Дума"