/КРОСС/Водещ: Интерконекторната връзка между България и Румъния ще бъде въведена в експлоатация по-късно през деня. Кога енергийната диверсификация ще бъде факт и кога ще станем енергийно независими - темата коментираме в следващите минути с енергийния експерт проф. Атанас Тасев, който вече е на пряката ни линия и на когото казвам добро утро. Проф. Тасев, наистина днес се въвежда в експлоатация тази газова връзка, но тепърва ще трябва тя да бъде търговски разработвана, за да могат да потекат по нея както физически, така и виртуални потоци. Можем ли да дадем прогноза кога и как ще се случи това? 

Атанас Тасев: За да оценим значимостта на това събитие, трябва да знаем, че за да се даде реално зелена улица на проекта за газов хъб „Балкан", Европейската комисия постави следните условия: че ние трябва да имаме три - на физическо, реверсивно и виртуално ниво вече като търговски сделки, алтернативни източници на газ, освен руския газ. Така че това, на което в момента ще бъдем свидетели, е тестови изпитания на второто направление. Първото беше Петрич - Гърция с реверсивна връзка, с тристранно споразумение за виртуални сделки, до 3 милиона кубически метра газ на дневна база. Сега това е второто. В момента колегите от „Булгартрансгаз" ми казаха, че изпитанията са минали успешно и има нагнетен газ от българската страна вече на 30 атмосфери. Кога реално ще се задейства тази връзка - тя може да се задейства още сега, защото идва зима и налягането в румънската система, Гюргево и околностите, е доста ниско, така че ние реално ще подпомагаме румънския потребител. Но едва 2017 г. започва изграждането на компресорна станция, която ще постави в равноправни условия двете газови преносни системи. Българската е на 56 бара, докато румънската е 24 официално, но колегите казват, че и до 12 стига, което означава, че от 2018 г. ние реално ще имаме и физическа, и виртуална възможност да получаваме и обратно от Румъния газ. Разбира се, веднага възниква въпросът откъде ще дойде този газ. Значи трябва да добавим, че Румъния в момента разширява интерконектора си с Унгария, прави се интерконектор с Полша, така че от северното направление могат да постъпят определени количества газ. Освен това амбициите на Румъния са 2020 г. тя да стане и нетен износител на газ. Така че румънското направление в момента е перспективно и е направена една много сериозна, фундаментална крачка в това направление. 

Водещ: Казвате перспективна, но аз самата срещнах коментари, че поне три години връзката Русе - Гюргево няма да играе кой знае каква важна роля за разнообразяването на доставките както в България, така и в региона. Коректно ли е това мнение? 

Атанас Тасев: Аз го казах - 2020 г. най-рано, така че съвпада и с мнението на другите колеги. Това е, но това са бавни процеси. Знаете колко време трябваше, за да се изгради тази връзка. След като ние получихме финансиране от Европейската комисия, буквално ние едва успяхме да спазим сроковете, за да въведем в експлоатация тази връзка. Така че трябва да разглеждаме тези процеси като многостъпкови и първата и най-важната стъпка е направена. 

Водещ: През декември, доколкото знам, ще бъде ооткрит т.нар. open season, за да видим какъв е инвеститорският интерес. Вие какво очаквате? 

Атанас Тасев: Първо трябва да се мине процедура, да се направи едно доста сериозно изследване - така нареченото feasibility study, за да се види какви са реалните ползи и какви инвестиции трябват. Защото в момента има една предварителна оценка за стойността на този хъб като инфраструктура, която обаче трябва да се прецизира все пак с по-детайлен анализ и това трябва да бъде извършено от независима компания. Така че ние ще изчакаме становището, както инвеститорите, на авторитетните компании, за да може да се позиционират по-точно от гледна точка на общия размер инвестиции и разбира се, възможността за възвръщане на тази инвестиция. Защото инвеститорите са много консервативни - те никога няма да инвестират в направление, в което вероятността за връщане на капитала с норма, която предварително е зададена, не се приближава до единица. 

Водещ: Започва ли с този интерконектор да се подрежда енергийния пъзел на Балканите, каквито коментари четем в медиите? И по-важното - как ще се пишат проекти като „Турски поток", например, като планирания газов хъб „Балкан", за който говорихме преди малко? 

Атанас Тасев: Аз в началото казах, че това е условието, за да се даде зелена улица на газовия хъб, и това е втората стъпка. Първата стъпка беше реверсивната връзка „Петрич" и тристранното споразумение за виртуална сделка до 3 милиона кубически метра на дневна база, което ориентировъчно е около 1 милиард годишно. Така че това е втората. Третата стъпка ще бъде изграждането на регазификационния терминал „Александруполис" и IGB терминала, интерконектора Гърция - България, Комотини - Стара Загора, който е вече на проектна фаза и в момента се водят преговори с гръцката страна за инвестиране на гръцката част на интерконектора. Така че ние спазваме тези условия и това ще бъде стартът наистина на диверсификацията, която е един екстензивен процес. Ние не можем да го осигурим в рамките на една или две години, а най-рано след 2020 г., а според мен след 2022 г., защото до тогава ние имаме договор за доставки на руски газ и в тези договори има едно изрично искане, задължение по-скоро - take or pay, т.е. „вземай или плащай", което означава, че при фиксирания пазар от 3 милиарда кубически метра газ в България едва около 10% можем да говорим за алтернативни доставки. Едва след 2022 г., след като отпаднат тези договори, тогава вече ще имаме възможност наистина да разиграем спот пазар и евентуално да постигаме ефекти, които се очакват - гарантиране на оставките и, разбира се, по-добри цени за крайния потребител. 

Водещ: Казвате, първи резултати поне до 2020-2022 г. Виждаме ли обаче в обозримо бъдеще кога ще бъдем наистина независими от руския газ? 

Атанас Тасев: Източниците са ясни. 1 милиард кубически метра газ около 2019 г., при условие, че ТАНАП бъде завършен и се направи връзка с Трансатлантическия газопровод - едва тогава можем да получим газ. За мен по-бързото решение е бързо изграждане на регазификационен терминал в Александруполис и изграждането на IGB интерконектора Комотини - Стара Загора, защото вече има доста сериозни заявки и от Иран, и от Америка за доставки на втечнен газ. Така че това е реалното решение. 

Водещ: И за финал, проф. Тасев, ако оставим настрана по-професионалната тематика, за крайния потребител, вие казахте, по-ниски цени. Това ли е основната полза от енергийната независимост? 

Атанас Тасев: Както се казва, свободата е скъпо нещо. Независимостта може да струва и по-скъпо, но все пак знаете, че има една почти аксиома - когато имаме пазарна експозиция, тогава реално цените са по-благоприятни за крайния потребител, защото се сблъскват интересите на много доставчици. Откровено казвам - никой от доставчиците не е фен на диверсификацията, защото е много хубаво да сключат един дългосрочен, десет или петнайсетгодишен договор, да имате едни цени, които се определят по формула, докато сега ще се определят според търсенето и предлагането. Така че наистина има едно очакване и се надявам това да се случи, и крайният потребител ще получава газ на по-ниски цени, разбира се, при условие, че все пак международната конюнктура на пазара на течните горива се задържи на тези нива. А има такава устойчива прогноза, поне в следващите пет, дори десет години - барел нефт да не надхвърли цената около 60 долара. И да се надяваме, че това ще се случи.

Източник: Евелин ЦАНЕВА, Фокус