/КРОСС/- Как разчитате резултатите от президентските избори, г-н Паргов? Кандидат-президентът на БСП спечели, София почервеня, но на частичните избори за кмет на район „Младост" дори не отидохте на балотаж.

- Резултатите ги разчитаме като шанс за БСП с оглед на предстоящите парламентарни избори. Румен Радев е феномен - наложи се за три месеца, спечели симпатията на толкова много избиратели. Но несъмнено това е успех и за БСП, защото ние от БСП бяхме ядрото на неговата кампания. Ние го „открихме", издигнахме и конструирахме кампанията си около него. Целта, която си поставихме в кампанията, бе той да развие фланговете, защото знаехме, че в тази битка ни трябва добавена стойност. Успяхме и това се прояви в този огромен вот на доверие, който получи Румен Радев, а чрез него и БСП. Това е залог за бъдещето.

Хората, гласувайки за Радев, гласуваха с ясното съзнание, че пускат гласа си за кандидат издигнат и подкрепен от БСП. Това не бе скрито. Нашите опоненти го използваха широко в кампанията срещу нас. Но на тези избори се видя, че старите антикомунистически заклинания вече не работят. Изборната риторика от началото на 90-те вече остава в килера, трябва да се търсят нови подходи към избирателя. Старите мантри не работят.

- А „Младост"?

- Признавам, резултатите там ни изненадаха, защото разчитахме да сме на балотаж. Ние не успяхме в достатъчна степен да се разгърнем на терен, нещо, на което заложи новоизбраният кмет г-жа Иванчева, издигната от инициативен комитет. Ако бяхме отишли на балотажа, към победата на ген. Радев щяхме да добавим и победата на ген. Стефанов.

- Как разчитате думите на президента Росен Плевнелиев, че от сряда, когато бе гласувана оставката на кабинета на Бойко Борисов, страната е в политическа криза?

- Г-н Плевнелиев ще го запомним с две неща. С политическите кризи и служебните кабинети, които не винаги бяха най-доброто за България. Страната е в политическа криза много преди този момент. Страната се управлява от коалиция на малцинството с доминанта ГЕРБ. Самото оттегляне на АБВ, а и на ДСБ, беше доказателство за това, че имаме една много нестабилна и аморфна коалиция. Тя продължи да работи по старому независимо от претенцията, че прави реформи. Реформи на принципа „едно напред - две назад" не се правят. Борисов съзнателно остави реформите и министерствата, в които се правеха те, на своите партньори. С две цели. Първо, да има с какво да се занимават и да не му се пречкат и второ, да има с какво да ги притиска до стената при един или друг неуспех. Единственото, което хората видяха от това правителство, е отново рязане на лентички, асфалт и хвалби. Очакванията им за по-добър живот не се случиха. Избирателите наказаха кухата претенция за реформи. Така се стигна до вот за промяна, която Румен Радев олицетвори. Гражданското общество се събуди.

- Защо смятате така?

- Защото мисленето се промени. От безнадеждното и безперспективно „да изберем по-малкото зло" до мисленето: кое от политическите предложения ще даде перспектива, ще доведе до извеждане на страната на по-високо стъпало в развитието й.

- Приключи ли животът на това Народно събрание или то може да излъчи още един кабинет?

- Социологическите проучвания показват, че Народното събрание е с изключително нисък рейтинг на доверие - около 8%. Имаме председател на парламента, който получи вот на недоверие при участието си в президентските избори. Това Народно събрание изчерпа своята легитимност. Единствената задача, която има пред него е да се опита да приеме бюджета за 2017 г. и да подготви почвата за това, заради което 3,5 милиона избиратели участваха в референдума. Този парламент няма легитимността да направи законовите промени, които референдумът изисква, но трябва да подготви почвата за тях, за да може следващият да ги приеме.

- Кой трябва да излъчи служебното правителство? Трябва ли ген. Радев да участва в този процес?

- Сегашният президент има тези правомощия. Плевнелиев засега е президентът, назначил най-много служебни кабинети. Той може да направи това или самостоятелно, или като го съгласува с политическите партии. Има и опция Румен Радев да участва в съставянето на служебен кабинет, за да отпадне необходимостта, след като встъпи в длъжност той да съставя нов служебен кабинет. Този вариант ще даде възможност едно правителство да управлява страната до предсрочните парламентарни избори, които ще бъдат през пролетта.

- По каква избирателна система трябва да се проведат те?

- Едва ли ще е възможно да се въведе нова избирателна система до изборите. Това не означава отлагане, но е необходимо време, за да се оформят, например, новите избирателни райони; да се прецени няма ли да е по-добре избирателната система да бъде смесена - пропорционално-мажоритарна, каквато има в Германия. По тези въпроси трябва да има не само политически, но и обществен дебат. Гражданите трябва да имат време да осмислят доколко тази нова система, която са поискали, ще оправдае очакванията им за промяна в поведението на политическите партии и политиците. На отминалите избори бяхме свидетели на един нов феномен - инициативния комитет. Досега той бе пренебрегван електорално.

- Избори, проведени по чисто мажоритарна система няма ли да доведат до обръщане с хастара навън на цялата политическа система в България?

- Със сигурност това е радикална промяна. Ако пропорционалната система е на единия полюс, мажоритарната е на другия, но мисля, че търсенето на „златното сечение" би било по-удачният вариант за България. Големият проблем на политическите партии е общуването с избирателите. Медиите явно не са достатъчни като посредник, не могат да заменят живия контакт с избирателя.

- Виждате ли заплаха в това мажоритарните избори да доведат до авторитарно управление при отприщване на популистка вълна?

- В българската политика има няколко „вълни" през последните години - идването на Симеон Сакскобургготски, после на Бойко Борисов.

Виждаме, че в момента на мода и в САЩ, и в Европа са антисистемни играчи, които обаче влизайки в политиката се опитват да прекроят системата по своя мярка. Пример за това е Орбан в Унгария, Саркози във Франция. Борисов е типичен пример. Доналд Тръмп е също антисистемен играч, който като поведение и послания не играе по правилата на системните играчи. Той успя да победи на президентските избори в САЩ, въпреки че всички нагласи бяха да бъде избрана Хилъри Клинтън.

Една от причините ген. Радев да спечели е, че той не е човек от системата, неговото поведение е далеч от познатото ни поведение на традиционния политик.

И досега, при пропорционална система, имахме авторитарен режим. Управлението на Борисов беше напълно авторитарно.

- Защо няма консултации между политическите партии за това как да се отговори на референдума? Надхитряне ли върви?

- В политическите партии подценихме този референдум. Всички погледи бяха вперени в президентските избори. Но избирателят „видя" референдума. Сега политиците трябва да проявят мъдрост и да променят избирателната система така, че да има по-добро отношение към избирателите. Връзката избирател - депутат да се скъси. Защо хората искат мажоритарно избрани депутати? Защото мажоритарните депутати се борят за гласа на всеки човек, избирателният район тогава е като малка общност и депутатът е нейният представител. Там правилата на телевизионните интервюта, на националните кампании, в които се представя една партия като цяло, не важат толкова. По-прекият контакт е неизбежен.

Източник: Епицентър.бг