Толкова кратък мандат, а толкова много поразии в МО
Секция: Анализи
22 Ноември 2016 09:42
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Толкова кратък мандат, а толкова много поразии в МО

/КРОСС/ Когато става дума за спорното наследството на коалиционния кабинет "Борисов", сред особено тежките случаи е Министерството на отбраната (МО). Около страната ни ври и кипи от военни конфликти, а цели две години бяха изгубени заради оперетните изпълнения на представителя на БЗНС в Реформаторския блок министър Николай Ненчев.

За това време всички реформи в МО и армията бяха блокирани. Министерството практически спря да работи. Преди седмица се разбра, че досега са усвоени едва 26,11% от предвидените капиталови разходи в бюджета му. Подобно чудо не се е случвало. Точно обратното, винаги парите са били усвоявани толкова бързо, че към септември армията се молеше за допълнителни средства. За 2 години ръководството на министерството не успя да реализира нито един от проектите за модернизация, а мандатът му беше съпроводен от неспирни скандали, спорни решения и "оголване на редиците". Някои кадрови решения на министъра ще се помнят дълго време - като назначаването на негова съпартийка за директор на дружество "Снабдяване и търговия". Одеозната дама не получи необходимия за длъжността допуск за класифицирана информация, защото се оказа, че има три регистрации в полицията.

Хибридната война беше основният враг на министър Николай Ненчев. Ръководството на министерството обичаше да обяснява всичко с този модерен термин за нестандартна военна стратегия, когато изпаднеше в неудобно положение. Главният заподозрян беше Русия, независимо че проблемите идваха от сградата на самото министерство.

В годишния доклад за състоянието на армията през март най-големите притеснения за военните бяха опитите за манипулиране на общественото мнение чрез "дезинформация, пропагандни кампании и медийна манипулация в контекста на войната в Украйна". В България се води хибридна война! - констатира докладът. Конкретност така и не дочакахме.

Сагата с изтребителите МиГ-29 също се оказа хибридна война според МО. Военният министър отказа да поднови споразумението с Русия за поддръжка на изтребителите, което докара сериозни проблеми на бойната авиация.

"Отказвам да подпиша и най-вероятно няма да подпиша договор с руската страна за около 80 млн. лв. за поддръжка на МиГ-29 до 2019 г. Правя го пак заради националната кауза. Това са 80 млн. от българските данъкоплатци", аргументира се в интервю за "Сега" Ненчев на 24 април м.г. Година и половина по-късно обаче сметката сочи обратното.

Първо, проверка на прокуратурата показа, че никой не е предлагал договор за подобна сума, а за 7,5 млн. лв. Дори и твърденията да бяха верни, то сумата от 20 млн. лв. годишно до 2019 г. е доста по-малко от дадените за ремонта на МиГ-29 досега. Само преди дни беше подписан договор за ремонт и доставка на двигатели за 42 млн. лв., естествено от Русия. Подготвя се и договор за ремонт на изтребителите за над 10 млн. лв. Да не забравяме и контракта с Полша, където отидоха над 12 млн. лв.

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се чуди защо бившият шеф на Военно-въздушнитге сили ген. Румен Радев спечели толкова голяма подкрепа на изборите, то трябва да търси отговора и в действията на Ненчев. Защото в интервюто за "Сега" министърът обясни, че ген. Радев му е казал, че договорът с Русия струвал 80 млн. лв. Тогавашният шеф на ВВС обаче категорично отрече да е казвал подобно нещо, включително и пред прокурорите. Така започна конфликтът им.

Военният министър има явна заслуга за избора на Радев за президент - непрекъснатите разправии между двамата за бъдещето на МиГ-29 и конкурса за нов боен самолет дадоха възможност на генерала да натрупа известност, да се противопостави елегантно на управляващите и да си тръгне от МО като победител.

Освен че авантюрата с ремонтите на МиГ-29 струваше сериозни пари, те бяха изхарчени по спорен начин. Първоначално бяха организирани нормални обществени поръчки за двигателите и самолетни агрегати (КСА), но без много обяснения бяха прекратени и се пристъпи към директно договоряне с избрани фирми. Това не бяха единствените спрени поръчки. Преди това бяха прекратени две от най-големите - за купуването на нови бронирани машини за Сухопътните войски и Военната полиция на обща стойност над 50 млн. лв. Накрая жертва на странните решения на МО стана и търг за 26 млн. лв. за доставка на храна и напитки за войската, който трябваше да осигури прехраната за 3 години. При нито една поръчка не стана ясна причината за прекратяване.

Ненчев и екипът му не успяха да започнат реално нито един от големите проекти за модернизация. Въпреки че уж спешно трябваше да стартира покупката на западни изтребители, това още не се е случило. Срокът за изпращане на запитване до доставчиците на бойни самолети беше 31 октомври, но не беше спазен. В същото време в последния момент и без никакво обяснение екипът на министерството промени критериите за оценяване на офертите. Това накара депутатите да се усъмнят, че целта е да спечели единият от участниците. Ненчев така и не призна, че са били променени критериите, вместо него го направи новият началник на ВВС, ген. Цанко Стойков, в писмо до комисията по отбрана. Параметрите за оценяване на офертите са били пренаписани още на 22 август без много шум и с решение на Съвета по отбрана. И то така, че някои депутати предполагат, че се подготвя търг за F-16. А купуването на изтребители, които не са многоцелеви,ще вкара в допълнителни разходи данъкоплатците.

Като резултат от постоянните скандали много военни напуснаха и оголиха цели поделения. Това не е заслуга само на Ненчев, но през последните 2 години този процес се ускори. Само заради спорното отстраняване на ген. Димитър Шивиков като командир на 61-ва Стрямска бригада в Карлово 300 души подадоха рапорти за напускане. Според неофициална информация някои поделения практически съществуват само на хартия, а положението е критично дори на база официалните данни - близо 20% от длъжностите за военни са незаети в момента, а заради ниските заплати интерес няма.

Панайот Ангарев, в. "Сега"