Режисьорът на „Пеещите обувки“: Филмът е събирателен образ на творците от онова време
Секция: КУЛТУРА
23 Ноември 2016 15:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Режисьорът на „Пеещите обувки“: Филмът е събирателен образ на творците от онова време

/КРОСС/ Филмът на режисьорa Радослав Спасов „Пеещите обувки", който вече получи Специалната награда на журито на Московския кинофестивал в края на юни, ще бъде представен премиерно пред българската публика на 25 ноември в рамките на кино фестивала „Киномания".

Историята е базирана на ключови моменти от творческата и личната история на известната в средата на миналия век певица Леа Иванова и композитора Еди Казасян.

Не мога обаче да кажа, че той е биографичен, тъй като за това трябват много сериозни изследвания, сподели в ефира наBITelevision неговият автор и режисьор Радослав Спасов.

По думите му макар да стъпва на ключови моменти от трънливия и сложен живот на Леа, лентата е плод на творческа интерпретация и в този смисъл представлява събирателен образ на творците от онова време, а любовта, лидерството и обратите на съдбата са основните му теми.

Спасов разказа, че е бил „заразен" от Еди Казасян, докато двамата са работели по документалната лента за Леа. Музикантът е разполагал с огромен материал, документирал огромна част от живота й.

В Америка пък Спасов се е срещнал и с първата любов на певицата - музиканта с еврейско потекло Леон Алфаса, който го впечатлил със своята дълбока духовност.

Истинското име на Леа е Лиляна. Избира псевдонима си, защото означава лъвица, а тя е родена под царствения знак - на 13 август 1923 г. в Дупница.

Детството й обаче минава в Истанбул, където семейството й емигрира, заради комунистическите убеждениая на баща й и участието му в атентата в черквата „Света Неделя". В Турция Леа и четирите й сестри имат бедно, но щастливо детство. Баща й е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, но нещо не му достига. Когато става на 17 г. семейството й се мести в София.

Талантът на Леа избухва след 37-ата й годишнина в чужбина. Тя е звездата в берлинския „Фридрихсщад палас", парижката „Олимпия", стокхолмския „Барнс". Продуцентите я наричат „звяр на сцената", заради покоряващата усмивка, ефектния външен вид и умението да излезе от всяка трудна ситуация.

В съзнанието на българите Леа е останала с непретенциозните естрадни песнички „Чико от Порто Рико", „Шушу мушу", „ЦУМ, ЦУМ" и десетки кавъри на суинг, румба, шансони. А тя изумително изпълнява всички песни на любимката си Елла Фицджералд, „Дилмано, Дилберо", испанско фламенко.

Филмовата студия „Дефа" снима филма „Леа от юг". Има двугодишен ангажимент в хотел „Дюн" в Лас Вегас, обикаля целия свят. Чак през 1980 г. Българското национално радио пуска за първи път песен на Леа.