/КРОСС/ Надпис от 90-те години на I век от новата ера ракриха и разчетоха археолози на Античния театър, предаде Plovdiv24.bg.
В надписа се описва величието и значението на древен Филипопол, а също и водещата му роля в провинция Тракия. Той е почетен и отдава значение на делата и фигурата на първия "кмет" на древния Филипопол.

Античният театър в Пловдив е строен през 90-те години на I век сл. Хр., а не през 116-117 години от II век сл. Хр., тоест с 20-30 години по стар. Това става ясно от въпросния надпис, който е открит в стълбище на Античния театър.

Надписът е разчетен от преподавателя по старогръцки в СУ "Св. Климент Охридски" Николай Шаранков.

"Текстът се отнася за Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Той е наследник на последните тракийски царе. Това е първата информация за него, от която става възможно датирането на Античния театър в по-ранен етап", обясни Шаранков.

"На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция "Тракия" и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си", гласи буквално надписът.

Тит Флавий Котис е бил наследник на тракийски царе,
Освен първожрец на цялта провинция заема и ред длъжности в града - съдебен представител, отговорник за строителството, архонт - т.е. кмет.

Имемнно по време на този си архонтски мандат Котис е укрисил града с великолепните сгради, сред които и Античният театър.

"Той всъщност е първият градоначалник на Филипопол, който познаваме", категоричен бе Шаранков.

Неговите потомци пък заемали ръководни постове в града чак до IV век, което доказва, че тракийските първенци успели да запазят властта си във Филипопол дълго време. Очевидно са били и много богати, тъй като в Античността се е работило с лични средства.

"Голяма част от великолепните строежи той по всяка вероятност е финансирал не от парите на града, които не са били и много, а със свои лични средства. Това е характерно за Античността - всеки, който е богат. е искал да даде от благосъстоянието си за обществена полза и така да повиши репутацията си сред гражданите", сподели още Николай Шаранков.

"Открихме надписа в късно анично стълбище от началото на IV век, когато християнството е навлизало и тези езически паметници не са били от значение, а са се ползвали за строителен материал", заяви и археологът Мая Мартинова.

По думите й находката ще бъде демонтирана, консервирана и експонирана подобаващо в помещенията под сцената, които вече са разчистени.