Всички мечки в парка край Белица спят зимен сън – за първи път от създаването на убежището
Секция: ЛЮБОПИТНО
20 Януари 2017 14:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Всички мечки в парка край Белица спят зимен сън – за първи път от създаването на убежището

/КРОСС/ От няколко дни всички обитатели на Парка за танцуващи мечки край Белица спят зимен сън, което се случва за първи път, откакто убежището е открито. Наско и Монти, последните двама, които упорито отказваха да заспят, накрая се предадоха и от няколко дни не са излизали от бърлогите си. Според управителя на парка Димитър Иванов, хибернацията на мечките е доказателство за доброто качество на живот: „Повечето мечки, които сме спасили от частни собственици или зоопаркове, не са спали зимен сън преди да дойдат при нас. В парка край Белица, благодарение на храненето и условията на живот, които са изцяло съобразени с естествените нужди на животните, техните инстинкти се събуждат. При някои мечки това се случи много бързо, в рамките на една-две години, докато при други отне много повече."

Монти, който преди 7 години беше спасен още като подрастващо мече от хотел край Русе, заспа своя пръв зимен сън едва в края на миналата година. През последните години специалистите на „Четири лапи" положиха много усилия да осигурят нужната среда и диета, които да предразположат Монти към хибернация, но малкият палавник така и не заспа. От миналата година Монти беше преместен в сектор заедно с една от най-бързо адаптиралите се към естествения начин на живот мечки - Мима. Очакванията бяха тя да го „научи" как да си прави бърлога и да се подготви за зимен сън - нещо, на което в дивата природа майката учи малките мечета през първите две години от живота им. Резултатът от това съжителство не закъсня и тази зима Монти сам изкопа две бърлоги, но в крайна сметка предпочете още след първия обилен снеговалеж да се скрие в една от изкуствените, налични в неговия сектор.

Приютеният през 2014 г. от пловдивския зоопарк Наско също кара своя първи зимен сън. 28-годишният великан имаше много трудна адаптация към условията в парка и най-вече към големите открити площи. Още с пристигането си той отказваше да излезе от бърлогата си, като според експерти причината за това е своеобразна форма на страх от открити пространства, тъй като до настаняването си в Парка за танцуващи мечки Наско беше прекарал целия си живот на 10 кв. м. в бетонна клетка. По препоръка на декана на Факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет проф. Богдан Аминков, Наско беше подложен на експериментална терапия с антидепресанти, която даде добър резултат. Преди няколко дни, неочаквано за всички, Наско също се скри в своята бърлога и оттогава не е излизал - сигурен знак, че е изпаднал в летаргия. Бойка и Станди, двете мечки, които през 2015 г. „Четири лапи" взе от незаконния зоопарк край Русе, тази година също заспаха своя първи зимен сън - още при първия по-сериозен спад на температурите в началото на зимата.

Хибернацията при кафявите мечки е естествен процес, чрез който мечките успяват да оцелеят през лошите зимни условия, когато хранителния ресурс в природата е изключително ограничен. Тя продължава от няколко седмици до няколко месеца в периода от края на ноември до началото на април и е предшествана от подготовка, през която мечката активно натрупва мазнини, които да й помогнат да издържи дългите седмици на сън. През този период животните започват да подготвят и бърлога, в която да прекарат съня си, като не е рядкост да изкопават и по няколко, докато намерят идеалното място. В дивата природа мечи бърлоги са откривани на най-невероятно места - в корените на дървета, в пещери и процепи на скали, дори в изоставени галерии на мини. Входът винаги е стеснен, а вътре мечката приготвя своето удобно ложе, което застила с шума, мъх и клонки. По време на хибернация сърдечният ритъм и дишането се забавят, а телесната температура се понижава съвсем леко. Случва се мечката да не спи дълбоко и дори за кратко да излиза от бърлогата. С настъпването на пролетта, когато температурите се покачват трайно, мечката се събужда и започва активно да възстановява изгубената по време на хибернацията телесна маса, която може да достигне до 50% от теглото й.

Противно на тенденциите в Парка за танцуващи мечки, през последните години у нас в дивата природа зачестяват случаите на мечки, които не са успяли да изпаднат в хибернация или се събуждат прекалено рано. Според експертите на „Четири лапи" това се дължи основно на все по-активното навлизане на човека в естествената среда на мечките с дейности като строителство, изсичане на гори, лов, ски туризъм или събиране на гъби и горски плодове, водещо до намаляване на хранителния ресурс в периода, предшестващ хибернацията, през който мечките трябва активно да трупат телесна маса.

Паркът за танцуващи мечки е създаден през 2000 г. с усилията на „Четири лапи" и фондацията на известната френска актриса Бриджит Бардо, като целта е да бъдат спасени всички мечки, които се използват за забавление на туристи в страната. През 2007 г. са приютени последните танцуващи мечки от България, а през следващите години паркът дава подслон на танцуващи мечки от съседна Сърбия, както и на мечки, отглеждани незаконно от частни лица или в зоопаркове у нас. На площ от 120 декара, предлагаща най-добрите условия за живот в близка до естествената среда, днес са приютени 26 животни.