/КРОСС/ Вече близо 30 години след началото на прехода към пазарна икономика (колко е пазарна е изключително спорен въпрос) и след децентрализацията на ВиК услугите, дереджето ни във водоснабдяването е все едно и също, че даже се и влошава. Мрежата е над 40-годишна, инвестиции почти не се правят, загубите са огромни, направо колосални, авариите по мрежата са всекидневни, а цените за нас - потребителите, стават все по-високи.

На закрито заседание на регулаторния орган - КЕВР, за пореден път ВиК дружествата са отчели безумни загуби. "Лидер" е добричкото дружество с немислимите 84%. Най-ниски те са в Русе - към 42%. Дори този най-нисък за страната дял си е направо разхищение. Още през миналата година водните дружества обаче внесоха за одобрение бизнес плановете си за следващите няколко години, с които на практика оправдават исканите от тях нови по-високи цени. За тази година например столичното дружество, което си има концесионер, иска с 30% да повиши цената.

Топката е в КЕВР, която одобрява цените, но през годините - дали с малко или с повече, те все нагоре вървят, пък досега не ни е станало известно как същата тази комисия проверява намаляват ли дружествата загубите си, какъвто ангажимент със сигурност имат. Въобще решенията на комисията често изглеждат като движение през право черво. Законодателят пък, който най-малкото трябва да забелязва и поправя дефектите на изпълнителната власт, не си направи труда поне да ограничи дела на загубите, които ни се начисляват в сметките. Щото така е по-вероятно ръководството на дружествата да бъдат принудени наистина да се вземат в ръце и да вложат в модернизация.

Въобще фразата "вода газим, жадни ходим" напълно съответства на състоянието, до което бе докаран водният сектор след години на "мъдро" управление. А сметката на кацата без дъно, я плащаме всички ние.

Автор: Мая Йовановска ("Дума")